В третото действие впечатление прави веселият, дори малко гротесков дует между Зелида и Пифеар. Последвалият лиричен дует между Немея и Зефорис разкрива напълно чувствата на двамата влюбени. Интересна и изпълнена с напрежение е сцената на влизането на цар Мосул.
Последната картина на операта е всъщност и финалната сцена. Майсторски изградена, тази масова сцена-апотеоз е наситена с много светли чувства и настроение.
Ойген д’АЛБЕР
1864–1932
Д’Албер е един от най-значителните оперни композитори-веристи в немската музика. В своето творчество той използува методите на възникналия през последните години на XIX в. италиански оперен стил, познат под името „веризъм“. Ойген д’Албер е автор на повече от двадесет опери, написани с добра композиционна техника и майсторски построени драматургично. И макар неговите произведения да са създадени по италиански маниер, музиката им си остава немска по характер. По-значителните му опери са: „В долината“, „Мъртвите очи“ (играна у нас), „Революционна сватба“, „Черната орхидея“ и др.
Ойген д’Албер е роден на 10 април 1864 г. в шотландския град Глазгоу в семейството на композитор. Започва да учи музика още като дете и на 16 години вече е с име на прочут пианист. Негови учители са пианисти като Пауер и Ханс Рихтер, а по-късно и Лист. Като изпълнител д’Албер е един от най-добрите интерпретатори на Бетховен. С композиране той започва да се занимава сравнително късно. Първата си опера „Рубинът“ написва през 1893 г. През следващите десет години д’Албер написва още шест опери, от които по-значителна е „Каин“. Най-голямата си слава като оперен композитор обаче той си спечелва с написаната през 1903 г. опера „В долината“. Това произведение веднага влиза в репертоарите на всички големи оперни театри в Германия, а скоро след това се поставя и на много сцени в Европа. От останалите му творби с най-голям успех се ползват „Мъртвите очи“ и „Черната орхидея“.
Въпреки че д’Албер започва своя творчески път на оперен композитор под влиянието на Маскани и Леонкавало, той скоро намира своя стил в традициите на немската музика. Произведенията му са на високо професионално равнище и са наситени със силно драматично напрежение, макар и в отделни моменти музиката да е малко натруфена и помпозна. Най-значителното негово произведение е операта „В долината“.
Д’Албер умира на 3 март 1932 г. в Рига.
В ДОЛИНАТА
Музикална драма е две действия и пролог
Либрето: Рудолф Лотар
ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:
Себастиано, богат земевладелец — баритон
Томазо, старейшина на селото — бас
Моручо, слуга в мелницата — баритон
Марта — сопран
Пепа — сопран
Антония — сопран
Розалия — алт
Нури — сопран
Педро, овчар — тенор
Нандо, овчар — тенор
Свещеник — без пеене
Селяни и селянки
Действието се развива високо в Пиринеите и в долината на Каталония през последните години на миналия век.
ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА
В либретото на операта „В долината“ е залегнал сюжетът на едноименната пиеса на испанския поет и драматург Анхел Гимера (1847–1924), завършена през 1896 г. и бързо придобила известност. Либретото на Рудолф Лотар е написано в натуралистичен стил, но с голямо майсторство, като е запазена силата на драматичните конфликти от пиесата. Развълнуван от този сюжет, д’Албер започва работа над операта през април 1902 г., още щом Рудолф Лотар завършва текста на първото действие. При създаването на музиката д’Албер използва някои теми и мотиви от испански народни песни, които му дава музиковедът Джузепе Бернини. Композиторът работи бързо и напрегнато над операта и успява да я завърши напълно през юли 1903 г. Първото изпълнение на „В долината“ е на 15 ноември същата година в Пражката опера под диригентството на Лео Блех. След премиерата композиторът открива някои недостатъци в произведението си и го преработва. Сега „В долината“ става от три действия на две с пролог. Преработената опера е изпълнена за първи път на 6 януари 1905 г. в Магдебург. Но пътят й към сцените в цял свят започва след постановката на берлинската Комише опер през 1907 г. У нас „В долината“ е поставена за първи път в София през 1928 г. от диригента Исай Добровен и режисьорите П. К. Стойчев и X. Попов.