Вярно е, че всичко това е далеч по-малко ефектно от танцуващата или носещата се във въздуха маса, чиито крака изтракват „послания“, или пък от „материализирания“ образ, в който неусетно изпадналият в хипнотичен транс участник в сеанса „с пълна сигурност“ разпознава и чува гласа на починалия, макар че пред него стои само една „ас-трална“ кукла от паноптикум.
Наистина външните черти са заимствани от някогашното земно проявление на „покойника“, дори роклята и костюмът ознаменуват мнимото му възкресение, - ала от това чучело говори едно същество, което би ви изпълнило с ужас, ако можехте да го видите застанало изведнъж до вас в истинския му, свалил маската образ. —
Хора, които никога не са били свидетели на автентични и действително забележителни спиритически феномени, трудно могат да разберат, че на тези неща трябва да се гледа сериозно, - но това за жалост не пречи тъй нареченият „спиритизъм“ да наброява милиони тайни и явни привърженици и да привлича все нови и нови „новопокръстени“ в своята сфера на влияние.
Една огромна-отчасти фантастична, отчасти псевдонаучна - литература върху теорията и практиката на спиритизма продължава да намира разпалени читатели, а що се отнася до вярващите в него, цялата научна ерудиция, придобита в други области на знанието, не е в състояние да ги предпази тук от най-тежка заблуда, - особено ако смъртен случай е събудил горещото желание да се установи отново по някакъв начин контакт със скъпия „покойник“...
Докторската шапка не е достатъчна изолация срещу хипнотичните въздействия от страна на невидимото и тогите на достопоч-тените академици се късат за жалост като паяжина от смукалата на невидимите физически мекотели.
От всички тези доводи е видно, че отправеното от мен предупреждение едва ли е излишно.
Целият физически и духовен Космос е едно единно Цяло, макар това цяло да се проявява е най-различни аспекти.
Същинската Действителност, стояща зад тези аспекти, се е разкривала и се разкрива винаги само на премалцина земни човеци.
Тя убягва както на експеримента, така и на спекулативното мислене.
И от физически сетивната. и от духовната страна на Всемира съществува изключително разнообразие във формите на възприятие и всичко, което стига по този начин до съзнанието, има една и съща претенция: - че тъкмо то е Действителното“.
Съществата, обитаващи Всемира, виждат почти без изключение само отделни части от „Действителността“, а дори и тези части се възприемат в несъзнателно моделирана от собственото им творческо въображение форма.
В този смисъл и животът след „смъртта“ на физическото тяло се обуславя от промяна в начина на възприятие.
Усеща се и се преживява все същата Действителност - само че в духовна форма на възприятие, - тъй като с угасването на органичните жизнени функции на земното тяло физическите сетива не са вече годни да служат като опосредстващи органи на преживяването.
Аживотът се възприема сетивно във всичките си сфери, макар сетивните органи да са твърде различни по своето естество. -
За земния човек „умирането“ е само процес, който принудително го научава да използва съзнателно сетива, скрити дотогава в подсъзнанието му...
Тези духовни сетива са налице и по време на земния живот, - всъщност единствени те обуславят способността на човека да получава чрез сетивните усещания на животинското си тяло впечатления, каквито не би могло да изживее и най-високо развитото животно, колкото и физическите му сетива да превъзхождат по своята острота тези на човека. —
Само в сравнително редки, особени случаи е възможно сетивата на духовното „тяло“ в човека да се разгърнат още по време на този земен живот, но това никога не става във формата на внезапно появила се способност да се използват духовните сетивни органи, а настъпва винаги като постепенно „пробуждане“, което може наистина да бъде внимателно стимулирано, но съвсем не и предизвикано насила с произволни средства.
Човекът, пробудил се за употреба на духовните си сетива още през физическисе-тивния си живот, вижда различните, познаваеми вече за него, нисши „светове“ на единния и единствен причйнен свят на Действителността като „вместени“ един в друг, така че нерядко му е трудно да различи веднага кое спада към сферите на физическите и кое - към царствата на духовните сетивни светове.
Само премалцината избраници, за които светът на причините: - „нещото в себе си“ - се е разкрил извътре, възприемат същевременно единствената, първоосновна Действителност, пораждаща всеки духовен и всеки физическисетивно възприеман свят.