Възприетото чрез духовните сетива е в същата степен ,рбективно“съществуващо, както и онова, което се възприема от физическите сетива на земното тяло, така че възприетото по буховносетивен път, чак до най-високите стъпала на духовно самопро-явление, изцяло и „обективно“ отговаря на формите от света на физическисетивните явления, макар и в духовно обусловена модификация.
В духовния свят също има „земи и морета“, дълбоки проломи и високи планини, покрити с вечен сняг върхове и обширни, притихнали долини, изпълнени с хармония и покой...
Който намира, че това звучи „твърде земно“, нека не забравя, че и неговите физи-ческисетивни възприятия на тази земя се пораждат всъщност от определени впечатления, предизвикани с външни средства. Нека обърне освен това внимание, че тук става въпрос само за физическисетивно възприемани въздействия на определени форми на енергия, така че с всички названия, които даваме на нещата, ние, строго взето, означаваме винаги само определени комплекси от стереотипно възприемани единични впечатления. - Когато например окото получава впечатление за бяло, ръката има усещане за студ и за определена консистен-ция на докоснатата маса, а ухото - за скриптящ звук, щом стъпим върху същата маса, ние обозначаваме комплекса от тези усещания (към които може да се добавят и други, например усещането за лесната топимост или за кристалната форма на отделните „сне-жинки“) като „сняг“.
За да се предизвика физическиселлвното възприемане на този комплекс от впечатления, са необходими, разбира се, физически генератори на съответните впечатления, до-като същият комплекс от впечатления се възприема от духовните сетива само когато тези впечатления са резултат от съчетаното действие на духовни енергии. —
И от духовната страна на причинния свят има „пространство и време“, „причина и следствие“, въпреки че към тях ние се намираме в отношение, коренно различно от онова, с което сме свикнали на земята и във фи-зическисетивния живот. -
Всичко преживявано в духовния свят е също толкова реално, колкото и нещата от въз-приемания с физически сетива свят, но то може да стигне до съзнанието само по духовен път.
Освен това възприеманото по този начин съвсем не е пространствено отдалечено от физическия свят, но то не е вече подвластно на законите, действащи в света на физическите явления. -
Дейната воля кара да расте в Духа всичко необходимо за духовното ни тяло и благодарение на същата воля се прибира без усилие зрелият плод.
Само животни не познаваме в селенията на духовния свят, за които става дума, въпреки че и тук съвсем не липсват чистите про-явни форми на животинското царство.
Всичко „животинско“ у земния човек обаче е загубило тук своята власт върху нас, както и всичко враждебно, което на земята се изправя срещу нас в проявната форма на животното.
Онова, което в Духа ни се разкрива във форми, съответстващи с най-съвършена красота на формите на земните животни, няма абсолютно нищо общо с животинската природа, такава каквато тя ни се показва на земята в животински форми...
На земята някои хора употребяват месото на животните като храна за земното си тяло, други пък го избягват, - ала тук, в обусловения от духовни сетива живот, няма друга „храна“ освен духовните еквиваленти на земните растителни продукти, както и на виното и хляба в земното им проявление.
(Едва ли е нужно да добавям, че тук аз говоря за „хляб“, който не е печен във фурна, и за „вино“, което изобщо не „опива“...)
Ала „храната“ и „питието“ са духовносе-тивната форма на обновление на силите и от духовната страна на причинния свят, също както в духовния живот има и състояние на възстановяване, което може да се сравни със здравия сън на отрудения земен човек.
Но тъй като „храната“ и „питието“ в Духовното са продукти на силата на волята, то и действието им се свежда само до трансформиране на същата тази сила в духовно-телесни елементи, така че при духовното тяло отпада необходимостта от неизбежното при земноживотинския организъм отделяне на отпадъците.
На мнозина от вас всичко това, разбира се, ще се види твърде „сетивно“, твърде подобно на земния живот, за да проявите готовност да го разберете.
При това вие забравяте, че дори на земята всяко сетивно възприемано събитие е винаги „символ“ на един процес, който си остава сетивно непознаваем по същество. -
Всеки живот и във физическисетивния, и в духовния Космос се проявява като движение.
А всяко движение ражда форма.
Тъй като всеки живот е все същият единен живот, то и всяка форма е символ, съответстващ на едно и също движение във всички сфери на Всемира, независимо от характерния за тях вид възприятие. -