Това взаимодействие подхранва враждата и омразата и от двете страни.
Ала всички тези своеобразни светове -тези духовни „крайбрежни царства“ - един ден загиват, макар съществуването им да изглежда осигурено за еони напред!
Вечно съществуване в Духа има само онзи духовно изграден свят, който дължи създаването си на една вечно обединена, просветлена от познание колективна воля, неподлежаща на никакво изменение, тъй като в нея себеутвърждаващата се воля на всички индивиди е тъждествена с вечната Любов като Първооснова на непреходното Битие...
Ние, които живеем във Вечното, сигурни в своята Вечност, - ние не враждуваме с никоя насоченост на волята и с никоя вяра, колкото и абсурдни или осъдителни да ни се виждат те.
Не ни се налага да браним своя духовен свят от врагове, защото онези, които биха могли да ни бъдат врагове, не са в състояние да стигнат до света, в който ние живеем духовно.
Каквото и да са чули те за нас, - както и да ни преценяват в своите мнения и илюзии, -те все пак не знаят за какво свидетелстваме ние, а и няма да могат да го узнаят, дока-то не преодолеят духовната си слепота...
Ето защо тяхната враждебна нам воля се оказва насочена просто срещу един създаден от самите тях образ, а съвсем не срещу нас и нашия духовен свят. -
Ала там долу, безкрайно далеч от покритите с вечен сняг върхове, които са наше обиталище в Духа, ние виждаме създадените от робуваща на земята воля преходни духовни светове и сме винаги готови да освободим от тях всички, които наистина искат да бъдат освободени.
Не можем да спасим никого, ако той не се стреми, с чиста воля и най-дълбока искреност пред самия себе си, към най-въз-вишеното и най-светлото в себе си, изпълнен с непоколебима вяра в помощта на вечната Любов!
Доста рядко се среща воля, която да се изявява по този начин, - доста рядко е разбирането, че само изчерпването на собствените сили ни дава право да очакваме помощ. ..
И все пак има такава воля и такова разбиране.
Макар до нас да стига не един зов, оказал се всъщност малодушно самоокайване на хора, бягащи от собствена отговорност, ние чуваме и зова на други, изпълнили наистина всичко, което трябва да бъде изпълнено със собствени сили.
Тях само можем да освободим от селенията на подвластните на времето илюзии!
Това спасително дело ни е по-свято от всичко друго, което можем да сторим по духовен път!
Не познаваме по-голяма радост от възможността да помогнем на някого от онези, които се стремят да надхвърлят самите себе си и да се издигнат от мрак към Светлина. ..
Останалите трябва да извървят един път, за който няма да говорим тук.
И те осъзнават рано или късно, че техният духовен, създаден от самите тях, илюзорен свят не е светът на непреходното сбъд-новение.
Горчиво и сурово е тогава това прозрение и трънлива е пътеката, която единствена им обещава все още да ги изведе един ден до Светлината.
Еони след еони могат да изминат тогава, преди търсещият да стигне отново до първото от стъпалата, водещи нагоре към вечната Светлина, - към трайното сбъдно-
вение на неговия копнеж, - към Праоснова-та на неговото Битие.---
Всичко възвестено от мене тук би могло вероятно да бъде окачествено като странни бълнувания наяве на терзан от фантазиите си „мистик“ и аз не упреквам никой човек на нашето столетие, който прави опит да се защити по този начин от моите думи.
Във ваш интерес обаче ви съветвам да приемете тези съобщения по-скоро като свидетелството на човек, имащ какво да ви каже за някои далечни страни, с които вие самите не сте имали още възможност да се запознаете.
Не е изключено някои от вас и да възне-годуват, че тук чуват нещо различно от онова, което са чували досега от хора, твърдящи в своята заблуда, че са встъпили с будно вътрешно съзнание в сферите на духовните светове.
В случая трябва да се има предвид, че при особено предразположение и след известна подготовка за някои хора е наистина възможно да встъпят в най-нисшите и най-външни селения на неизмеримото царство на ду-ховносетивното възприятие, но никой не може да стигне до сияйното най-вътрешно царство на същностния Дух, ако не е един от призваните Пазители на тайното духовно „наследство“ на земното човечество.
Но и на малцината, на които е поверено това наследство и които са поначало родени с такова призвание, винаги им се е налагало първо да придобият под високо ръководство значителни духовни познания и практически умения, за да може след дългогодишни изпитания да бъдат накрая признати за наистина „изпитани“...
Напротив, „ясновидците“, дръзнали най-безцеремонно да ви излагат своите „резултати от изследвания на по-високи равнища“, сякаш става въпрос за области, достъпни за научното дирене, са - без изключение -хора, получили в най-добрия случай достъп до едно или друго от нисшите селения, които аз нарекох „крайбрежни царства“ на духов-носетивния начин на възприятие.