Възможно е някои от тези заблудени да съобщават най-добросъвестно за неща, действително наблюдавани от тях в едно такова „крайбрежно царство“, или пък показани им от някой обитател на отвъдния свят, който им се е явил като „учител“, самооблъщаващ се със своята илюзорна и екзалтирана „сигурност“. -
По-рядка, отколкото предполагате, е истински автентичната вест, идваща от нашия свят в духовния Всемир!
Хората, сподобявани понякога с такава вест, са я пазели най-често в дълбока тайна, боейки се, че ще извършат светотатство, ако разкрият пред всички онова, което име било дадено да узнаят.
Автентичната вест е идвала винаги само от нас, малцината, защото ние сме един-
отвените, които могат да я дадат.
Тези разкрития обаче са правени винаги тайно и само пред отделни хора, трудили се ден и нощ да постигнат просветление.
Ала твърде оскъдна се оказа жътвата при такова хвърляне на семето, тъй че е време вече да бъде предоставено на всички нашето почерпано от опита познание, доколкото то може да се предаде с човешкото слово.
Аз не заставам пред вас с претенцията да ми бъде оказано по-голямо доверие, отколкото е общоприето между почтени хора.
Вестта, която ви нося тук чрез своето слово, идва от моята вечна духовна природа и аз свидетелствам за един духовен свят, в който живея със своите Братя в Духа, докато същевременно споделям с вас и живота на тази земя, подвластен на всички земни задължения и много далеч от мисълта да бягам от тях.
Аз впрочем свидетелствам не само за собственото си познание, а пиша всяка своя дума в постоянно духовно съгласие и с онези, които са мои Братя в Духа като съединени с мен Жреци в Храма на Вечността.
Нека всеки, който чете тези думи, се абстрахира напълно от външната личност на техния автор и нека се запита само е собственото си сърце, дали няма там да намери отклик на предлаганото му от мен!
Съгласието на сърцето се долавя твърде слабо в началото, ако читателят живее все още с мисли и представи, формирани под влиянието на нисшите гранични царства на духовносетивното възприятие.
Колкото по-високо се е издигнал той над тази зона на влияние, толкова по-ясно ще чувства дълбоко в себе си истината на моите думи.
Който обаче сам участва, макар и несъзнателно, в създаването на нисши светове в граничната духовносетивна област и поради това се намира под обратното въздействие на сътворените от самия него представяй образи, той едва ли ще почувства потребност да се освободи от самоналожената си обвързаност.
Също така и всички, които смятат царството на абстрактното мислене за царство на Духа, ще посрещнат само с усмивка твърдението, че в Духа съществува свят на вечното Сбъдновение, имащ толкова общи елементи със света на физическите явления.
Много трудно е, изглежда, да се осъзнае, че всеки свят на физическисетивните явления-от най-голямото до най-дребното в него - е формиран „по подобие“ на световете на буховносетивните явления...
Затова и мнозина си мислят, че имат право всичко казано от мен за тези неща да отнесат без проверка към света на басните и илюзорните човешки мечти.
И все пак подобна погрешна преценка не може да промени абсолютно нищо в структурата на Действителността. -
Ако убеждението, че духовната Действителност може да се разкрие чрез механизма на логическото мислене, не беше само едно хилядолетно суеверие, засвидетелстваната от мен Действителност би била отдавна вече разкрита докрай!
Много по-близо до истината са ученията на древните религиозни системи, защото в тяхната символика се е запазило до ден днешен много нещо, носещо ясния знак на действително осъзнати в „отвъдното“зналци.
Който умее и днес още да тълкува езика на тези символни учения, едва ли чува от мен нещо ново, когато му казвам, че няма друго, истински вечно „блаженство“ за нетленния човешки дух освен в най-вътрешния, роден от Светлината свят на Духа с неговото безкрайно богатство от форми и прасимволи, — с неговите безкрайно разнообразни възможности за сбъдновение на най-високите и най-чисти стремежи...
А хората, които си мислят, че съзнателният живот на човека завършва със смъртта на неговото земно тяло, едва след тази смърт ще се убедят от опит каква съдбоносна грешка са допуснали!
Те едва ли отдават голямо значение на „съгласието на сърцето“и при цялата си съобразителносттака и не забелязват как сами си преграждат единствения път, способен още сега и тук, по време на земния им живот, да ги изведе до ясно прозрение.