В началото на пътя към Храма на Вечността трябва да стои „вярата“, защото да „знае“е дадено само на онзи, който е постигнал в себе си крайната цел на пътя.
Който не може да „повярва“, че ще стигне някога до тази цел, той няма естествено да положи и усилията, необходими за изминаване на пътя, а който се плаши от тези усилия, не може в никакъв случай да стигне още тук, на земята, до сигурно „знание“за духовните неща!
А такова „знание“ можете да придобиете, дори да не сте в състояние да се изживявате свободно в най-висшите сфери на Духа още през земния си живот.
Който обаче е придобил „знание“ за нещата на Духа, той е постигнал много повече, отколкото ако беше овладял цялата наука на земята...
Той ще познае себе си в нас и съединил се с нас, царството на Светлината ще стане за него вечно обиталище!
Но не бива да се мисли, че духовното знание е достъпно само за онези, които най-са-момнително се смятат за извисени над всяка светска „школска мъдрост“!
Духовното знание не може наистина да се придобие по пътя на умозрителните разсъждения, но то безспорно помага на разума да открие нови неща...
Знанието в Духа не се постига по същия начин, както светската ученост, но и рационалното познание за земните взаимовръзки е постижимо единствено чрез работата на разума.
Откритото от земния разум в резултат на земносетивни изследвания не може никога да бъде предмет на буховносетивно изучаване и между двата вида познание не може никога да съществува противоречие, освен ако то не е породено от дефекти в познава-
телната способност.
Едва там, където свършва всичко, до което може да се „добере“ мисълта, става възможно познанието чрез духовно съзерцание: -отвъд всяка земночовешка наука!
104
ЕДИНСТВЕНО ДЕЙСТВИТЕЛНОТО
106
НАДЯВАМ се, че си започнал вече да пре-дугаждаш по нещичко от тайната на вечно зачеващия, вечно раждащ свят на причините, който във всички сфери на възприятие се разкрива в безкрайно разнообразни явления...
Или пък вътрешното ти чувство е все още твърде притъпено, понеже не си свикнал да го изостряш?
Тогава ти едва ли долавяш нещо от мистерията, която моите думи имат за цел да ти открият, или може би тълкуваш думите ми не както трябва? -
Аз искам обаче да станеш „зрящ“, за да не встъпиш като „заслепен“в царството на Духа, когато настъпи денят, в който ще трябва да влезеш в него. -
Източната мъдрост с право смята „ави-дя“, тоест незнанието, за „грях“, защото са-
мо твоята собствена воля може да затвори пред теб вратата на познанието. —
Неведнъж вече си чувал от мен, че между твоя свят на фшичесшсетивните усещания и света на Духа има само една преграда, разделяща два различни вида еьзприемателна способност.
Аз нарочно се повтарях често, а и занапред ще трябва да се повтарям, за да проникне тази основна истина колкото може по-на-дълбоко в твоето съзнание.
Ето защо се налага и тук да ти напомня, че Действителното си остава винаги все същото едно и първопричинно нещо, въпреки че то се възприема по най-различни начини в световете и на физическите, и на духовните явления.
Философската мисъл предугади отдалеч това единствено „Действително“ и го нарече „нещото е себе си“.
Да проникне до него обаче е абсолютно невъзможно дори за най-изтънчената и най-прозорлива философска спекулация.
То се постига единствено чрез практически опит, а само изпитаните Майстори на една прастара, съкровена форма на познание са действително способни на такъв практически опит.
Те единствени могат също така да насочват към придобиване на този практически опит своите приемници, избрани за това още преди да се родят на земята.
Така и аз навремето постигнах всичко, което трябваше да се постигне тук.
Кой друг тогава, ако не ние, би могъл да ти посочи на земята, поне доколкото позволяват думите на един човешки език, единствено Действителното, което е първопричината на всички явления?!
Аз искам да направя такъв опит, - само че при това начинание ми се налага да призова настойчиво на помощ твоето собствено най-вътрешно чувство, защото ти ще вникнеш в истината само ако онова, което е теб е от Духа, се съедини със словото на моето учение.
Очите ти са все още заслепени от блясъка на една преходна светлина, която наистина може да заслепи окото!
Трябва първо да се научиш да „виждаш“!—
Окото ти трябва да стане свободно, за да може да вижда каквото иска да вижда и да не е вече принудено да вижда само онова, което единствено са способни да виждат по-вечето хора. —