Не дървената палка, с която докосваш ръката му, внушавайки му, че това е нажежено желязо, поражда появилия се изведнъж на ръката му мехур от изгаряне, а ду-ховносетивната проявна форма на нажежена желязна пръчка, - тя пък е могла да го предизвика само защото е била изградена върху действието на скритите сили, които са единствено Действителното във всяко явление. -
Хипнотизираният не ще се усъмни нито за миг в обективността на собственото си творение и ако си му заповядал да си спомни за преживяното от него и след събуждането си, в будно състояние ще му е трудно да разбере, че преживяното от него не се е състояло във физическисетмвшя свят.
А той е могъл да преживее всичко това така интензивно само защото преживяванията му са били породени от същата Действителност, която е в основата и на познатия му свят на физическите явления. --
При все че хипнозата бе спомената тук само за да бъда по-лесно разбран и макар тя да дава твърде ограничена и повърхностна представа за буховносетивните сфери, този пример може все пак да ти покаже, че сегашната ти физическисетивна способност за възприятие далеч не е единствено възможната.
Ние, земните хора, се намираме всички в нещо като колективна хипноза, така че не можем тук да възприемаме другояче освен по начина, внушен ни от нашия „хипнотизатор“, който в случая е собствената ни „вродена“ воля, а тя не би принадлежала към земната сфера, ако не се стремеше към себе-изживяване във физическиселлвно проявление.
Успеем ли веднъж да пренасочим своята вечна воля, устремена временно към физическото, ние ще опознаем други начини на възприятие и присъщите на тях закони. -
По време на физическия живот на земята това наистина се удава на съвсем малко хора, -то обаче се превръща в необходимост за всички, щом смъртта на земното тяло лиши съзнателната воля от предишните сетивни органи.
Всеки „страх от смъртта“ идва от съпротивата на насочената към физическото воля срещу обръщане на посоката, поета от нея в акта на „падението“ от Прасветлината. —
Сега ще можеш вече да разбереш, че всеки, който не се е духовно „пробудил“ още тук, на земята, в „отвъдното“опипва на първо време пътя си само в един „граничен свят“, отговарящ на представите, лелеяни от него и от мислещите като него, - и че той трябва първо да стане пълен господар на себе си в собствената си воля, преди да може да бъде поведен нагоре към вечния духовен свят на Светлината, - към света на абсолютното Сбъдновение. -
Не можем да направим нищо и за онзи, който не се е отказал от всичките си себе-любивижелания, защото самото му присъствие в заобикалящата ни духовна сфера би било равнозначно вече на нейното потъване в безредие и хаос, - ако такъв човек изобщо можеше да се издигне в Духа до най-вис-шия свят на Светлината.
Сега може би разбираш защо подчертах, че тук ние всички имаме една воля, чиято насоченост не може да бъде променена...
В духовното царство ние сме станали суверенни повелители на единствено Действителното тъкмо чрез споеното с него единство на нашата воля, в която всяка индивидуална воля се отъждествява с всеобщата...
Така ние станахме мъдри строители на най-висшия и най-чист свят на духовните явления.
Доколкото в едно състояние, което не знае нито начало, нито край, тъй като то винаги е едновременно и двете, може все пак да се говори за „съвършенство“, - ние знаем, че нашето съвършенство зависи от постоянното и съзнателно изграждане и запазване на най-висшия и най-лъчезарен свят на явленията в Духа, станал за нас поле за действие и Храм за поклонение...
Ние не „сме“ нищо друго освен онова, което иска нашата обединена вечна воля!
Така наречената на земята и във всекидневната реч,роля“е само едно желание, едно щение, или пък израз на някаква наклонност, обусловени от функцията на мозъка.
Ако истинската вечна воля на човека следваше на земята неговите желания, то всяко желание и всяка прищявка трябваше неминуемо да се изпълняват.
Но това, както всеки знае, не е така и ние можем само да благодарим на Небето, че зад всяко тукашно желание не стои и такава воля. ..
Нашата вечна воля се изявява на земята само в рамките, наложени J от искания физически начин на възприятие, макар желанията да са твърде често и твърде охотно готови да надскочат тези прегради.
Едва в Духа - в другата форма на възприятие - нашата воля може да иска и друго.
Там магията на „отсамната“ хипноза се разваля и тогава могат да ни се разкрият другите заложени в нас възможности за възприятие.
Това отново ти показва защо е толкова нелепо да се вярва, че умрелите за този свят биха могли да се „материализират“, за да установят контакт със земните хора.