И така, живото вчувстване в изложеното от мен съвсем не предполага отричане от унаследената и свято тачена религия, а напротив -там, където стародавните религиозни форми и догми си остават истинска, насъщна жизнена потребност, то само ще задълбочи и укрепи вярата и ще улесни самата способност да се вярва.
А за онези, които отдавна са надраснали всяка конфесионална обвързаност, моите думи ще открият отново достъпа до духовни
сфери, чието постигане си остава най-сък-ровено въжделение на земния човек дори ко-гато вярата на дедите му не го е довела до горещо жадуваното и отговарящо на неговите индивидуални особености сбъдновение.
ИЗКУСТВОТО ДА СЕ УМРЕ
14
СИГУРНО си убеден, че да се умре едва ли е някакво „изкуство“, - че това е по-скоро една горчива принуда, която се научава от само себе си. —
Като теб мислят безброй хора и безброй напускат всеки ден земното си тяло поради настъпване на смъртта, без изобщо да са усвоили изкуството да се умре.
За мнозина смъртта пристига нечакана, „както крадец нощя“, за други тя идва като страховит призрак, за трети - като отдавна жадувана избавителка от мъките им, а някои сами я призовават, защото очакват да намерят в нея спасение от грижите и неволите на тялото и душата.
Рядко обаче смъртта заетига човек, който наистина разбира изкуството да се умре.
За да разбереш това изкуство, трябва да си научил, още докато си жив и здрав, какво всъщност е „смъртта“, какво означава да „умреш“!
Трябва в разцвета на силите си да ум реш, така да се каже, „за проба“, за да знаеш как да умреш, когато един ден смъртта те изненада. —
Умирането не е чак толкова лесно, колко-то си мислят мнозина, но не е и прекалено трудно, ако човек го е усвоил в разцвета на силите си ...
Всяко изкуство трябва да бъде упражнявано, така че и умирането не може да се научи без упражнение.
Така или иначе един ден то ще ни застигне, все едно дали сме го усвоили или не. -
Повечето хора се страхуват от него, за-щото не им е всъщност ясно в какво се състои то.
А онези, които твърдят, че не се страхуват, приличат на деца, излезли с лодка в открито море, без да познават опасностите на морето. —
Ти обаче трябва да бъдеш като кормчия, който познава ветровете и теченията и знае какви земи го очакват на отвъдния бряг.
Научи се сам да определяш курса на добре екипираната си лодка. —
„Умиране“наричаме принудителното напускане на земното тяло и неговите сетивни органи, когато това напускане става завинаги и безвъзвратно, тъй като физически причини правят невъзможно по-нататъшното съществуване на тялото.
Един твърде сходен процес се извършва всеки път, когато си лягаш да спиш,-с тази разлика, че в този случай ти само отчасти загубваш владение над тялото и сетивата си, докато при смъртта те ти се изплъзват изцяло и безвъзвратно.
Виждаш как по този начин природата сякаш сама те учи как трябва да се умира!
Предварителна представа за умирането можеш да получиш и при изпадане в несвяст или при изкуствено изтласкване на съзнанието от тялото ти.
Но във всички посочени случаи ти преживяваш само първоначалната фаза на процеса, -освен ако вътрешните ти, „духовни“ сетива не са до такава степен вече пробудени у теб, че да можеш да се осъзнаеш „от другата страна“ на съществуването и да установиш тогава за свое удивление, че и без земно тяло си жив...
Ако не си пък още придобил подобен опит, сънищата ти нощем могат да ти дадат поне някаква представа за съзнателния живот без земно тяло, въпреки че „отвъдният“ живот е нещо съвсем различно от обикновения „сън“. -
Принуден съм да напомня тук за живота насън само за да ме разбереш по-лесно.
Както в съня си ти се виждаш съзнаващ, чувстващ, мислещ и действащ - както и насън живееш в „тяло“ и се ползваш свободно от него, при все че физическото ти тяло лежи спокойно в постелята си, потънало в дълбок сън, - така също ще се озовеш в телесна форма, съзнаващ, чувстващ, мислещ и действащ, щом се научиш да използваш духовните си „сетива“ от другата страна на съществуването и по този начин дойдеш на себе си там, било само временно, или-както при смъртта на земното тяло -завинаги.
Съществена разлика има единствено в това, че насън ти виждаш само непрестанно размиващите се построения на своята пластична фантазия, добили привиден собствен живот вследствие на хилдди физически и психически дразнения, докато за да се пробудиш в обективно дадения духовен свят - все едно в кое от неговите селения може да настъпи твоето пробуждане, - ще трябва да напуснеш царството на сънищата така, както го напускаш, за да се събудиш и в света на физическисетивните явления. -