Такова нещо би означавало, че отърсилите се най-после от хипнотичната принуда на физическото възприятие могат отново да станат нейна жертва. -
Дори това да беше възможно „според природните закони“, те не биха могли вече да искат такова завръщане, тъй като волята им отдавна се е освободила от хипнотичната магия, независимо от обстоятелството, че фи-зическисетивният начин на възприятие е невъзможен без функционирането на физичес-кисетивни органи.
Както вече казах по-горе, всяка така наречена „материализация“на „покойник“по време на спиритически сеанси, както и всяко наблюдавано там физическо явление, е дело единствено на същества, които, макар и недостъпни при нормални обстоятелства за човешките физически сетива, са все пак част от физическата природа.
Техният невидим организъм съвсем не е от „духовно“ естество и те не са способни да възприемат нищо духовно.
Затова пък в своите невидими за човека при нормални условия физически тела те разполагат с високо развити сетивни органи -сетивни органи, които наистина са физически по своето естество и пораждат само „отсамен“ начин на възприятие, но далеч превъзхождат всички физическисетивни функции на земния човек.
Освен това тези същества са надарени и със сетива, каквито земният човек не притежава и които той се опитва само да замести - доколкото е възможно - с действието на механични устройства. -
Съществата, за които става дума тук, са невидими за земночовешкото око - при все че някои земни животни ги възприемат много отчетливо, - но те са в състояние за кратко време и с помощта на човешки сили да приемат форми, достъпни и за физическите сетива на човека.
Временното създаване и използване ната-кива форми се постига чрез своеобразно сливане с волята на определени хора (така наречените „медиуми“) и същевременно чрез използване на тяхната „животинска душа“.
Обитателите на онази част от света на физическите явления, която не се възприема съзнателно от човешките сетива, са доста „подобни“ в известен смисъл на човека, но те никога не са били хора, нито пък биха могли някога да станат хора.
Става всъщност въпрос за твари, които стоят също тъй близко до човешкия невидим физически организъм, както земният животински свят - до външния физически човек
Естествено присъщата зона на действие на тези същества лежи във вътрешните области на органичното изграждане на физическия свят.
„Гномите“, „джуджетата“, домашните, земните, въздушните и водните духове от древните приказки и предания са представени в повечето случаи - като се изключат явните добавки на народната фантазия - по начин, който ни навежда на предположението, че тук имаме работа не с измислици, а със свидетелства за действителен опит на земния човек.
Наименованието „природни духове“не бива обаче да ни кара да забравяме, че става въпрос за физическисетнвш същества, за които духовната страна на причинния свят е не само недостъпна, но и изобщо несъществуваща в тяхното съзнание...
Само непознаването на тези природно дадени обстоятелства може да извини донякъде хората, които предполагат или дори твърдо вярват, че на спиритическите сеанси общуват със същества от духовния свят.
Възможно е наистина чисто духовни същества, а следователно и „покойници“, да станат при определени обстоятелства доловими за зрението и слуха, - но тогава ти ги виждаш и чуваш с духовните си сетива, макар да ти се струва, че виждаш с физическите си очи и чуваш с физическите си уши.
Никога обаче истински духовни същества няма да предизвикат каквото и да било физическо явление! -
За да можеш да възприемеш с духовните си сетива едно истинско духовно същество, трябва да бъдеш освободен под духовно въздействие от „хипнозата“ на физическисетив-ния начин на възприятие.
Тогава хората от твоето обкръжение, които не са били подложени на такова въздействие, няма да видят съзрения от тебе образ, нито ще чуят и дума от онова, което ти си чул, но това съвсем не означава, че твоето преживяване е някаква „халюцинация“, родена от собствената ти пластична фантазия. ..
Осени ли те истинско духовно преживяване, без да си го търсил, приеми го с благоговение и съхрани в сърцето си онова, което ти е било дадено да почувстваш!
Глупаво би било обаче да търсиш подобни преживявания, защото е нужна много високо развита критическа способност, за да се различават със сигурност действителните възприятия на духовните сетива от ярките халюцинации, а ти едва ли би желал да видиш някой „дух“, за който не можеш да знаеш дали не е просто проектиран от самия тебе образ, действащ под чужда маска.