Случаите на истинско духовносетивно усещане са толкова рядко изключение, че в действително въздействие от духовните сфери можем да повярваме едва когато с най-строга критичност сме изключили при всички обстоятелства възможността за халюцинация.
Но способността за такава преценка се добива само в резултат на богат опит и със сигурност могат да съдят тук само хора, чи-ито духовни сетива са вече трайно пробудени.
Така нареченото „ясновидство“обаче не е способност за възприемане на духовни форми.
„Ясновидецът“ може да възприема само отдалечени от него в пространството или във времето неща от физическия свят, включващи понякога и невидимата сфера на този свят заедно с населяващите я лемурни същества, които той тогава мисли за „духове“.
Колкото и изумителни доказателства да е дал един „ясновидец“ за своята способност да вижда на разстояние, в миналото или е бъдещето, винаги без изключение става въпрос за неща, „видени“ в пределите на света на физическисетивно познаваемите явления.
Когато вярва, че вижда духовни неща, той всъщност говори или за невидимата част на физическия свят, или пък за образи, поднесени му от неговата собствена пластична фантазия, макар да приема всичко видяно като обективно свидетелство за света на духовете.
В този случай виденията му носят винаги белега на предразсъдъците и мненията, на които е подвластен във всекидневния си живот тук, на земята.
Ако е християнин, той ще говори за свещените образи от Евангелието или за кано-низираните „светци“, - ако е израснал с представите на индийските религиозни системи, ще е убеден, че вижда божествата на брахманизма, а в Тибет: - на школата „Маха я на“.
Безброй илюзорни представи за „отвъдното“ са били разпространявани сред леко-верните хора от „ясновидци“ и те продължават да намират последователи, защото от потвърдилото се въз основа на фактите „прозрение“ за някои неща, отдалечени в пространството или във времето, се прави наивното заключение, че „ясновидецът“ има достъп и до духовни сфери.
Но органът на „ясновидството“ не е нищо друго освен едно рудиментарно физическо сетиво от първите дни на човечеството на тази земя.
Като пример за „атавизъм“ въпросният сетивен орган понякога се среща задоволително развит и у някои хора в наши дни.
Всяко зрително, слухово или осезателно,,ясновидство“почива на възможността за използването на този сетивен орган.
Тук спада и така наречената „психомет-рия“, тоест отгатването на предишната съдба на даден предмет чрез обикновено докосване, както и някои разновидности на „гада-телското“ изкуство, дори когато се използва способ, с който преднамерено или несъзнателно се прикрива същинският процес.
За да разбереш какво представлява „отвъдният“ свят, трябва да се научиш да различаваш три царства в Космоса.
Първо, царството на физическиселлвния начин на възприятие, тоест физическия свят.
После, царството на буховносетивното
възприятие, или света на Духа.
И на трето място, царството на скритите, причинопораждащи сили на Прабитие-то:- онова единствено Действително, чи-ето действие е в основата на всички форми на възприятие и техните проявни светове както от духовната, така и от физическата страна на Космоса.
Тези скрити, причинопораждащи сили на Битието действат в земния човек като негови „душевни сили“.
Веднъж кристализирали в даден човешки живот като временно цяло, те приемат, така да се каже, индивидуалната „обагреност“ на човека и биват определени за вечни бъднини от проявяващата се в него вечна воля, така че са принудени занапред да следват получения вече импулс до пълното му осъществяване.
Ако това осъществяване не се постигне през земния живот на далия този импулс човек, устремилите се вече в определена посока „душевни сили“ продължават да се проявяват във все нови и нови човешки животи, докато не стигнат най-после до своето осъществяване, като се слеят с волята на даден човек до пълно единение с нея.
Неправилното тълкуване на онова, което източните народи са смогнали да доловят от този процес, ги е подвело да вярват в многократно „прераждане“ на човека в земно тяло.
В действителност подобно превъплъщение -тоест повторно изпадане в самохип-нозата на физическисетнвшя начин на възприятие - е възможно единствено при хора, самоунищожили съзнателно и преднамерено земното си тяло (което е никой случай не е дело на вечната воля, а винаги само опит за бягство нежеланието!—), по-нататък, при деца, умрели преди вечната воля да е удовлетворила влечението си към физичес-кисетивен опит, и трето, при хора, у които влечението към такъв опит е „хипертрофи-рало“, така че дори смъртта на земното тяло е успяла да прекъсне самохипнозата само за кратко време.