Ето защо учението за прераждането отговаря толкова малко на нормалния ход на нещата, колкото самоубийството или смъртта в ранно детство могат да бъдат разглеждани като естествен за всички хора край на земния живот...
Ако в теб изплуват „спомени“ или просто смътни предусещания, които те карат да вярваш, че може да си живял вече на земята, възможно е наистина тази твоя вяра да не те лъже и самият ти да се окажеш пример за един от трите особени случая, които единствени допускат превъплъщението, - ала по-добре за теб ще е да не се занимаваш с този въпрос, докато по-късно, след сегашния си земен живот, не получиш в Духа единствения сигурен отговор.
Чувството, че си живял някога на земята като различна от самия теб индивидуалност, е винаги и с пълна сигурност заблуждаващо, защото в споменатите три особени случая, единствени допускащи многократно завръщане в земно тяло, и в новото въплъщение все същата индивидуалност е готова да се изживее на земята.
От друга страна, за всеки човек с не напълно закърняла вътрешна чувствителност може със сигурност да се приеме, че понякога той усеща в себе си действието на „душевни сили“, които са получили своя импулс от живели в миналото хора и които се стремят сега да го осъществят докрай.
Тогава пред човека, изпитал такива усещания, е възможно да изплуват твърде живи образни възпоминания, произлизащи от живота на онези хора, които са дали навремето своя импулс на действащите сега в нов човешки живот „душевни сили“.
Наистина заблуждението на такъв човек, че тези образни спомени от лични преживявания са произлезли някога от самия него, е много лесно обяснимо, но то се опира в най-добрия случай на един твърде повърхностен опит.
Всеки отделен човек е единствена и неповторима еманация на Праволята,- еманация, произлязла от вечното „неоформено море на Божеството“, за да постигне своето индивидуално съвършенство на формата, различно от това на всички други еманации на същата Праволя.
Който се е родил на земята и е принуден сега да търпи трудностите, неволите и болките, неразделно свързани със съществуването в животинско тяло, сам е предопределил тази своя съдба, понеже заради живота в този свят на физическисетивните явления той сам е прекъснал пътя си към усъвършенстване на своята форма в Духа.
Той неизбежно трябва да се завърне рано или късно там, където е бил, за да се устреми отново към постигане на съвършената си форма в Духа.
Колкото по-скоро осъзнае още през земните си дни този единствен начин за спасение, толкова по-голям тласък ще получи той от живота си на земята в своя по-нататъшен път към съвършенството, - толкова по-лесно е да бъдат отстранени още тук, на земята, препятствията, които могат иначе да затруднят неимоверно много напредването му по този духовен път. -
Но дори човек да не стигне още през земния си живот до собствено съзнателно преживяване с помощта на духовните си сетива, значително предимство за него е възможността да бъде ориентиран от други хора, успели да постигнат такова преживяване, относно действителната структура на „отвъдния свят“, който го очаква след земната му смърт.
Както във физическисетивно възприемания свят явленията са резултат от действието на един и същи начин на възприятие, но светът на мравката или този на птицата се различава все пактвърде съществено от твоя, така и между световете на съществата, възприемащи с духовни сетива, са налице много големи различия.
Има безброй духовни светове, както има и безброй светове на физическисетивната проявна форма!
Индивидуализираната вечна воля обаче постига най-високо съвършенство на формата едва когато съумее да обедини, без каква-то и да е следа от разнопосочни стремления, индивидуалната си насоченост с всемирната Воля в най-вътрешното царство на Духа: -в царството на причинопораждащите, вечно действащи сили на Битието, - в сияйния свят на единствено Действителното...
Извън него за човешкия дух не съществува нищо, защото този най-възвишен от всички светове е безкраен във времето и в пространството, както и по своите възможности засбъдновение.
Доколкото „неограниченото“ Битие, „безбрежното, неизповедимо море на Божеството“, е достъпно за обусловеното от формата на волята и поради това ограничено -макар и „безкрайно“ - съзнание, то осъзнава себе си единствено в този най-висш свят на Светлината, във всяка от обединилите
се тук вечни воли. —
Онова, което се опитах да ти обясня в тези три глави, включва в себе си всичко, което човекът може да разбере на земята, по време на този земен живот, от най-съкровената мистерия на своето съществувание тук, както и в другия свят, очакващ го след земната му смърт.