Всичко друго, което ти разправят за „отвъдното“ - все едно дали става въпрос за фантастични измислици на екзалтираната вяра, или за мисловни спекулации, - е безплодна теория и празна химера!
Не бива обаче да приемаш някакъв „светоглед“ само защото и други са го приели, понеже душата ти няма да намери покой, до-като не познае отново себе си: - като самоп-роявление на единствено Действителното.
КАКВО ДА СЕ ПРАВИ?
140
В ТРИТЕ си книги: „за живия Бог“, „за отвъдния свят“ и „за Човека“, дадох първото подробно описание на вътрешния път, по който трябва да тръгне всеки човек, взел присърце задачата да намери в самия себе си своята духовна природа.
Посочих какво тръгналият по този път трябва да прави и какво - да избягва.
Въпреки това все ме питат: «Какво всъщност да правим?- Откъде да започнем?»
Формулирането и мотивирането на всички тези въпроси показва ясно, че се очакват точни предписания за някакво всекидневно повтарящо се, колкото е възможно по-мис-териозно „упражнение“, което при повече или по-малко „механично“ изпълнение не може да не доведе до целта.
По отношение на тези питащи обаче аз изпадам в положението на лекар, който, пред-
писвайки само най-простите природни лекове, предизвиква недоволство у пациентите, защото не им е дал „рецепта“...
Повечето от тези любители на въпросите са попаднали навремето, последваните от тях пътища, в лабиринта на модерната „те-ософска“ или „окултна“ литература и са успели да се измъкнат от него само благодарение на здравите си инстинкти, макар и доста трудно.
Все пак това лутане се е оказало в известен смисъл полезно за търсещите, защото няма такава заблуда, която да не може да изведе - макар и по околни пътища - в крайна сметка до истината.
Ето защо никой не трябва да „проклина“ времето на своите лутания, тъй като може би не подозира какво му дължи. -
Затова и блуждаенето из лабиринта на разните „теософски“, „антропософски“ или „окултни“ учения не е било съвсем без полза за измъкналите се в края на краищата от него.
У мнозина това търсене опипом е оставило убеждението, че зад всички заблуди на ученията, с които са се запознали, трябва все пакца се крие някаква истина.
Други пък то е навело на догадката, че легендата за така наречените „Махатми“ -предполагаемите мистериозни основоположници на новата „теософия“ - е могла да възникне само защото Изтокът знае за съществуването на съединени в Духа мъже, които наистина не вършат всевъзможните вълшебства, приписвани на споменатите измислени факири, но затова пък са действително осъзнати и посветени в Духовното още по време на земния си живот.
Наистина повечето търсещи са възприели от лъкатушните ходове на споменатите лабиринти и нелепото вярване, че е достатъчно да се познава и практикува някаква пазена в тайна, във всички случаи подчертано мистериозна „техника“, за да може първият срещнат да се превърне изведнъж в „ясновидец от висш ранг“, в „посветен“ или дори в „Майстор“ на духовната дейност.
Колкото правилни са първите две предположения, толкова погрешно, разбира се, е последното!
Но безсъвестни шарлатани и обиграни ловци на души са се възползвали от това убеждение, давайки на своите ученици всевъзможни, повече или по-малко съмнителни напътствия, почерпани от древни мистични писания, при което тези „учители поокулти-зъм“ най-често сами не подозират до какви последици може да доведе стриктното съблюдаване натехните предписания.
Ученикът пък е убеден, че е на прав път, защото вижда, че следването на дадените му напътствия наистина води до определени резултати, за които официалната психологическа наука не би могла и да мечтае, - въпреки всички психологически изследвания и всички проучвания на,подсъзнателното“ в човека.
Някои от „учителите по окултизъм“ просто слугуват на собствената си суетност, ко-гато разпространяват указания за въображаемо „отваряне на вътрешни сетива“, изровени от тях в някакъв древен пергаментов свитък и годни да отворят само мрачните плесенясали гробници, в които процъфтява една активна форма на спиритически меди-умизъм, чието култивиране е по-добре да бъде предоставено на азиатските шарлатани. -
Съвсем не е нужно господин „учителят по окултизъм“ да вярва сам в ефикасността на даваните от него наставления.
Както един „бацилоносител“ може сам да е здрав и въпреки това да разпространява микробите на най-страшни болести, така и разпространителят на методи за въображаемо „отваряне на вътрешни сетива“ не е нужно да си дава сметка, че поощрява единствено развитието на активен спиритически медиумизъм у своите клети жертви. -