А за учениците на подобни вредители от най-различна величина е лесно да опонират на съвременната научна критика, понеже от всяка дума на учените критици те могат да заключат колко наивни са експериментите на тези високоуважавани изследователи в област, в която миражите изникват един след друг, подмамвайки самоуверения експериментатор толкова по-навътре в пустинята, колкото по-голяма става увереността му, че е вече „съвсем близо“до окончателния отговор на терзаещите го въпроси. —
Бихме могли само да приветстваме опитите на съвременната психология да обезцени веднъж завинаги някои доста съмнителни, така наречени „свръхсетивни“ явления, ако тези усилия не се обезценяваха сами поради очевидната за всеки сведущ погреш-ност на изводите, които изследователите правят от несъмнено коректни наблюдения на процесите. -
И най-кристално чистият порив към опознаване на истината води до заблуда, ако търсещият е обвързан с лреб-разсъдъци!
В резултат на това безкритичната, лутаща се в мъглата на объркани представи общност от обиграни ловци на души се е отучи-ла да търси истината в постиженията на науката, - но затова пък е готова да се прехласне по всеки хитрец, стига той да успее да пласира пъстрите си вехтории като някаква уж „окултна наука“...
А ако на всичко отгоре неговият „метод“ позволява да се постигне споменатото развитие на медиумни способности, играта му направо е спечелена и когато започне със загадъчни намеци да разправя наляво и надясно, че бил превъплъщение на някой от великите човешки духове на древността, думите му биват вземани за чиста монета.
Всеки, който чете предупрежденията ми не без известна прозорливост, трябва отдавна вече да е наясно, че аз познавам в най-точни подробности всички стари и нови „методи“ от този род - и че за мен не би представлявало никаква трудност да посоча и немалко други пътища към така нареченото „свръхсетивно развитие“, напълно непознати на онези чудати светци, които в по-ново време минават за „посветени“и за „светила на окултните науки“в очите на своите последователи.
В това отношение съществуват възможности да се добият резултати, които биха се сторили непостижими не само на най-добрите ученици на такива „учители поокулти-зъм“, но биха озадачили и най-проницател-ната психологическа критика.
Ако насочването, макар и само с недомлъвки, към въпросните опасни пътища не беше неизкупимо престъпление, едно указание би могло евентуално да доведе до изясняването на някои загадки, които засега си остават неразрешими със средствата на психологическия експеримент и метафизическото изследване.
Но колкото и искрено да е желанието ми да направя тази услуга на науката, не съм в състояние да го сторя, и то не само поради посочените вече причини, както и по силата на задължението, което ме обвързва заедно с всички мои духовни „Братя“ във времето и във Вечността, но и защото тук става въпрос за област, правомерното встъпване в която изисква от човека нещо повече от обикновена „научноизследователска ревност“. ..
Едва ли е нужно да подчертавам, че въпросът е за нещо различно от отдавна вече познатите упражнения на .^атха-йога“^ изведените от тях „методи“ за правене на някои факирски чудеса!
Но дори да не бях обвързан от никакъв дълг, пак не бих се решил да разбуля пазеното по такива основателни причини в тайна, защото много добре зная до какви злини би довело поставянето му в ръцете на жадни за власт люде.
Съвсем не ме блазни „прометеевската участ“, която неминуемо би ме сполетяла, ако поемех отговорността за причиняването на такива зл ини.
За постигане на духовното единение с Прасветлината, - за пробуждането на духовната природа на човека от нейния сън, -за онова, което едно възвишено прозрение е нарекло „новорождение“, - въпросните знания не са нито нужни, нито полезни.
Както всички изкуства, основаващи се на възможността да се използват високо напрегнати, общо взето непознати психофизи-чески сили, така и тези, за които говоря тук, нямат нищо общо с пробуждането и развитието на вечния духовен човек.
За това пробуждане и развитие е необходима преди всичко една постоянно поддържана нагласа на цялото мислене и чувства-не, на цялата земна воля, насочена към преследваната цел.
Целият земен човек трябва първо да се преобрази постепенно сам и със собствени сили, преди да може да му бъде оказана духовна помощ.