Ползата е малка или дори никаква, ако тази нагласа се възприема само от време навреме, кактоблагочестивиятенориаш има обичай да посвещава един ден седмично на своя Бог...
Всяка минута от по-нататъшния живот, всяка делнична постъпка, всяка възникваща мисъл, всяко желание и всеки импулс на земната, обусловена от мозъка во-лятрябва да се поставят занапред под формиращото въздействие на необходимата нагласа, ако тръгналият веднъж по този път иска да постигне действителни, а не само въображаеми успехи.
Периодично изпълняваните „упражнения“ биха могли в най-добрия случай да подпомогнат редовното концентриране, насочено към едно по-задълбочено усещане на тази нагласа.
Всичко, което може да бъде препоръчано в това отношение, има една-единствена цел: -да поддържа будна в съзнанието новата нагласа на всички помисли и желания, така че тя нито за миг вече да не бъде забравяна.
А ако тази нагласа се поддържа наистина трайна, така че да определя ефективно целия ход на всекидневния живот - все едно чрез какви помощни средства, съобразени с индивидуалните особености, се постига това, - то всичко останало идва бързо и „от само себе си“, тоест без каквото и да е съзнателно участие от наша страна.
Тогава в така укрепналия вътрешно човек се образува един силов център, който все повече се активизира, за да установи накрая духовна връзка с подобните, достигнали вече съвършенство силови центрове тук, на земята, без за това да е необходим някакъв специален волеви акт.
Щом такава връзка стане възможна, търсещият получава духовната помощ на онези, които вече са намерили и за които най-висш дълг сега е да помагат навсякъде, където има хора, способни да приемат духовната им помощ, все едно дали могат вече да я почувстват съзнателно, или още не.
Търсещият се превръща тогава в нещо като „приемателен апарат“ за определен тип духовни излъчвания, които обаче могат да се усещат само вътрешно и не се поддават на научно експериментиране.
Въздействията от царството на субстан-циалния Дух могат да се преживеят единствено чрез вътрешно вникване и не могат никога да предложат материал за мисловно дефиниране на чужди научни изследвания, защото тук става дума за нещо живо, което тутакси се отдръпва при най-малкия опит да бъде докоснато. -
Ала нека никой не си мисли, че би могъл с едно щракване на пръстите да стане такъв „приемателен апарат“!
Който иска да бъде приет на обучение при Вечните, трябва да надене работната престилка на търпението...
И най-интензивната земнородена воля, -която като обикновено проявление на мозъчните функции следва да бъде много прецизно разграничавана от изявяващата се в човешкия дух субстанциална вечна воля, - не е в състояние да ускори развитието на духовните приемателни органи.
„Настървената“, „своенравна“, родена от мозъка „воля“ само смущава процеса на кристализация на въпросните сили, които трябва да се обединят в нов силов център, неподвластен вече на мозъчните функции. -
Колкото по-последователно се поддържа многократно споменаваната тук вътрешна „нагласа“на целия човек-също както телескопът трябва да остане непрекъснато насочен към наблюдавания обект, - толкова по-скоро може да настъпи моментът, когато търсещият ще установи и вътрешно доловим контакт със своите духовни помагачи.
Единствено меродавно е практическото поведение на търсещия е неговия всекидневен живот, - а не изпълняването или неиз-пълняването на едни или други „упражнения“.
С това съвсем не искам да кажа, че човек не бива да се отдава в периодична последователност на някакъв особен вид духовно вглъбяване, ако е забелязал, че и поведението му във всекидневния живот черпи от него желаното укрепване на нагласата към Духовното.
След като търсещият установи достатъчно устойчива връзка със своите духовни помагачи, неговите сили биват първо подложени на нещо като изпитание и в зависимост от резултата се „настройва“ по-нататъшното духовно въздействие върху него.
Скалата на възможните духовни облъчвания започва от обикновено укрепване на собствените сили на търсещия и стига до лично духовно водачество.
При малцината, които още преби земното си раждане са били поставени под такова водачество, тъй като са определени да се издигнат до ранга на „Майстори“ на духовната дейност тук, на земята, се стига накрая до пълно духовно спояване с водача дори ако той живее на другия край на света, така че ученикът вече не се обучава абстрактно, а съпреживява всичко, което става в духа (не в „мозъчното съзнание“!) на неговия наставник.