Освен това ученията, чийто словесен изразител ставам тук, са били записвани - дори в забулена форма - в изключително редки случаи, и то винаги само откъслечно.
От друга страна, ръкописите, в които се намират събрани тези фрагменти, няма да бъдат нито днес, нито някога в бъдеще достъпни за непризвани, а „непризван“ тук е всеки, който не е още преживял в себе си по духовен път онова, което под лапидарната форма на „канон“ е представено в тези ръкописи като възможно да бъде преживяно.
До неотдавна малцината, които живеят тези учения и поради това могат и да ги „преподават“, са спазвали строго стародавните предписания, забраняващи при всички обстоятелства публичното огласяване дори
на малкото указания, които съм длъжен сега да дам.
Трябваше да бъде смекчено стриктното тълкуване на споменатите предписания, за да стане възможно публичното изложение на тези учения в настоящата взаимовръзка, след като възвишените Кормчии на духовната йерархия, чието най-ниско стъпало представляват малобройните J членове на нашата планета, предписаха тази смекчена интерпретация като отговаряща на нуждите на нашето време.
Ако читателят иска да разбере учението, което сега излагам публично, нека се откаже от идеята, че тук става въпрос за нов вариант на някакви религиозни догми или дори за агитиране в полза на някоя от системите на източната философия.
Който търси в историята на човечеството следи от Познанието, на което служа аз, той без съмнение ще съумее да ги намери.
В най-чист вид това Познание е било живо у някои хора от зората на античните мистерийни култове.
Но за упражненото ухо гласовете на всички столетия говорят на ясен език и не са нужни много усилия, за да се види, че центърът, от който идва настоящото свидетелство за това Познание, е разпростирал действието си по цялата земя до наши дни като извор на вдъхновение за всяка човешка общност, чиято върховна цел е била - или продължава и днес да бъде - постигането на най-високо човешко достойнство. -
Много още би могло да се каже тук, но то не подлежи засега на обсъждане, защото засяга неща, които трябва самица бъдат намерени от онези, до които се отнася премълчаното.
Който иска да пожъне плодовете, растящи в градината на изложеното тук учение, трябва да превърне целия си живот в едно неспирно „упражнение“!
Новият живот, който той иска да намери, се съдържа вече в неговото всекидневие, - само че той не може още да види какво ново му носи то. -
Не е нужно никакви „учители по окулти-зъм“ да му възлагат зловредни „упражнения“, защото всекидневният му живот е сам по себе си най-ефикасното, истински духовно „упражнение“, което вечната Прасвет-лина му възлага ден след ден за ново изпълнение. -
Именно във всекидневния живот - в най-проста форма и без никакви мистериозни жестове-той ще намери стечение на времето постижимото за него тук, на земята, съвършенство, - а не в „езотерични школи“ и самонадеяни кръжци на мними посветени, които нагло си приписват ролята на духовни „Учители“ и за които може да се измоли опрощение само защото те не знаят какво правят. ..
Духовното съвършенство изисква целия човек!
В стремежа към това съвършенство „тяло“^ „душа“не бива никога да се усещат като разделени!
Няма нищо „телесно“, което да не е е същото време и „душевно“, и става въпрос не за „одухотворяване“ на плътта, а за земно възможното и земно понятното въплътява-не на вечния Дух чрез силите на душата. —
Тези, които презират плътта и въпреки това се надяват да стигнат до царството на същностния вечен Дух, вместо това се озовават само в едно ново царство на илюзиите!
От тялото пък се изисква да се научи да „вярва“в скрития в него вечен, надличностен чието проявление то трябва да стане.
Вечният, заченат от Духа „Аз“е чистият извор на духовните сили в земния човек, а тялото е съсъдът за загребване и извличане на тези сили до повърхността на земния живот.
В този вечен „Аз“ние намираме себе си такива, каквито вечно сме във Вечността!
Само в този най-вътрешен „^“намираме всеобхватния вечен, субстанциаленДух!
Само в собствения си, създаващ самиятеб „Аз“ ти ще намериш своя „жив“ Бог! -
„Не с разум и книжна ученост“ се постига най-висшето, до което са способни да се доберат човеците!
Духовното съвършенство е резултат на определен начин на живот,-не на острата като бръснач мисъл!
Има наистина неща, които могат да се постигнат само с помощта на разума.
За да се „знаят“, те трябва да станат предмет на мисълта!
След това обаче мъдрецът се издига над знанието, докато се научи да мисли, както мислят децата!-