Едва след като си „надскочил“ царството на сънищата, ще можеш да встъпиш в царството наДуха, лесно отличаващо се и от най-живите и „най-естествените“ ти съновидения, защото благодарение на духовните си сетива там ти се намираш в такова състояние на съзнанието, в сравнение с което и най-будният ден от земния ти живот е като бродене на лунатик. -
Ти виждаш, чуваш и чувстваш същия „свят“ на причините, който в будното съзнание на физическият живот възприемаш като свят на физическите явления, - само че сега го усещаш „от другата страна“. —
Недостъпните за земните ти сетива форми на причинния, същностен свят стават изведнъж видими за теб, а възприеманите само по физическисетивен път неща, които досега си наричал „реален“ свят, се превръщат за теб в: - „празно пространство“. -
Макар да е сравнително малък броят на хората, изпитали и продължаващи понастоящем да изпитват това състояние още дока-то живеят в земно тяло, те все пак са много повече, отколкото се предполага, тъй като мнозинството от онези, на които е било отредено подобно преживяване, го крият инстинктивно от другите, било че се страхуват от неверието на своите ближни и от очакваното „проклятие на присмеха“, било от опасение, че духовното преживяване, възприемано от тях като особено благоволение, би могло да им бъде отнето, ако не съумеят да запазят мълчание.
Такива вътрешно осъзнати люде нямат отначало никакъв достъп до висшите духовни сфери, но те във всички случаи са достигнали вече „другия бряг“, въпреки че съзнателно пробудилите се „отвъд“ далеч още не са способни да проникнат във „вътрешността“ на откритата от тях „страна“, камо ли да изкачат високите J „планини“. -
Дотам стигат през земния си живот само премалцината, на които е било поверено тук, откъм тази физическа страна на причинния свят, прастарото „наследство“на грижливо пазения в тайна духовен опит: - родените „Първожреци“, - „Майсторите“ на скритата духовна дейност и техните легитимни приемници по рождение.
Знанието, което ти се дава тук, е почерпа-но от сигурния опит, придобит от нас чрез съзнателно преживяване на „отвъдния свят“!
Всеки ден и всеки час виждаме как хиляди хора преминават завинаги на „другия бряг“, но сме безсилни да им помогнем, за-щото не са усвоили през земния си живот изкуството да се умре и затова се озовават неподготвени на „другия бряг“, като корабокрушенци, изхвърлени на сушата от бурната стихия...
Те се лутат безпомощни в новата за тях форма на съществуване и не са в състояние да поемат протегнатите им за помощ ръце.
Все още им липсва всякаква способност да преценяват какво им носи дадена среща - беда или помощ, - затова уплашени се дръпват назад, когато към тях се доближи някой, който би могъл да ги напъти...
И те продължават да се скитат сами, все така близо до „брега“ на морето, което - поне те имат такова чувство-още ги свързва с напуснатата физическа страна на съществуването, докато, сякаш привлечени от „магнит“, не открият едно от онези малки „крайбрежни царства“: - едно от онези най-нисши селения на недостъпната за земните сетива духовна страна на Космоса, което отговаря на техните представи, на лелеяните от тях през физическия земен живот въжделения и надежди.
Тогава те си въобразяват, че са намерили своето „небе“, още повече че това им заблуждение се споделя и от всички останали, които срещат там...
Веднъж озовали се в такова едно царство, те остават за безкрайно дълго време пленници на своята съдба.
Само в изключително редки случаи, и то с цената на огромни усилия, ни се удава да издигнем един такъв заблуден и да го изтръгнем от доброволно избраното му измамно „блаженство“. -
Но понеже ние искаме да ви помогнем да избягвате обиколните пътища, а и такава е повелята на вечната Любов, ние ви учим на изкуството как правилно да се умре.
Същественото при въпросното изкуство се състои е това, да сте готови по всяко време- насред планове за бъдещето и най-оживена дейност, в разцвета на здравето и силите си -с ведро чувство и непоклатимо упование да стъпите завинаги на „другия бряг“, - без каквато и да е възможност за връщане назад.
За това е нужно определено душевно състояние.
Макар то да не изглежда лесно постижимо за всеки човек, никой не бива да забравя, че без него е абсолютно невъзможно да се усвои изкуството на умирането. -
Ако някой е до такава степен обсебен от нещата на физическия земен живот, че му се струва невъзможно да мине без тях, - ако той не може да си представи състояние, при което всички цели на земните въжделения стават безпредметни, -такъв човектрудно ще усвои умението да се умре. -