На всички, които са против кремирането на тялото или дори мислят, че то би могло да „навреди“ на умрелия в отвъдния му живот, нека кажа тук, че след изтичането на срока, спазван в цивилизованите страни преди погребението, отдавна вече се е прекъснала всяка възприятийна връзка между духовния организъм на умрелия и предишното му земно тяло.
А ако смъртта е причинена от огън, в този случай, както и при всяка друга причина за смърт, болка се усеща само до загубване на физически обвързаното съзнание, докато след „пробуждането“ отвъд всяка връзка с по-раншното земно тяло е угасена поради причиненото от огъня разрушаване на тялото.
Онова, което не угасва, е усещаното вече чрез духовния организъм съзнание за собственото присъствие и ясното виждане и разпознаване на всички физически присъстващи хора в техните духовни форми, които -като се изключат физическите недостатъци на земното им въплъщение - съответстват напълно на земните форми.
Умрели, чието съзнание почти не е над-раснало през отредените им земни дни пределите на физически-животинското съществуване, често пъти са силно объркани от новото си състояние и затова дълго време след земната си смърт не забелязват, че не са вече в земно тяло.
Те си въобразяват, че са просто „оздравели“, тъй като предишната причина за страданията им вече не съществува.
Отначало все още в плен на една възникнала като в просъница представа за земния живот, те смесват възприятията на духовния облик на близките си със собствените си съновидения и не могат да разберат защо другите скър бят за тях.
Често пъти те се опитват с всички сили да убедят действително скърбящите във физическия живот, че няма никаква причина за скръб, - но останалите във физическия свят, погълнати от мъката си, така и не забелязват тези техни усилия.
Едва в безсилието си пред тази мнима глупост на своите близки и приятели умрелият внезапно открива, че не е вече свързан с физическо тяло, и се пробужда от съня, който сам си е сътворил.
Чак тогава той започва действително „да се учи да вижда“ и духовните му очи се отварят за новата, духовна страна на причинния свят, чиято област на физическисетивното възприятие е напуснал, без да променя кос-мичното си „място“.
Тук за онези, които не са се упражнявали през земните си дни в „изкуството на умирането“, започва сега духовното лутане, тъй като смъртта съвсем не издига духовния организъм на човека над постигнатата дотогава сигурност на разпознаването.
Наистина към тях веднага се протягат готови за помощ ръце, но те не ги разпознават като такива.
Вместо това тези помагачи биват много решително и самоуверено отблъсквани от все още робуващия на земно-физическите си представи „покойник“, така че не са в състо-
яние да му окажат каквато и да е помощ.
А и увереността, че действително са постигнали „отвъден“ живот, събужда нерядко едно безгранично високомерие, което още повече затвърдява глупавата самоувереност на обсебените от него.
Човек, който е бил изцяло в плен на земното или прекомерно отдаден на грижи за вещи и хора, но не може вече да се върне физически деен при тях, щом осъзнае невъзможността за такова завръщане, изпада в мъчително отчаяние, с което трябва първо да се пребори, за да осъзнае новите възможности за въздействие върху земния свят, а те са вече от чисто духовно естество. -
Хора, които във физическия живот са били напълно обсебени от стремежа към земното осъществяване на някаква „идея“ и с родените от този стремеж представи, загубват доста бързо почти всякакъв интерес към напуснатия физически свят.
Те търсят само удобен случай да осъществят сега своята „идея“ в новата си жизнена сфера и остават слепи за всички нови възможности за себеизживяване.
Други пък търсят обещаното им и с упо-вание очаквано от тях „блаженство“и са немалко учудени, че не го намират в „отвъдния свят“ незабавно и точно такова, каквото тъй красиво са лелеяли на земята.
Желанията на всички тези хора, погълнати от себе си и от собствения си свят на донесени от земята представи, в края на краищата се сбъдват донякъде и те се озовават в едно от нисшите духовни царства, за чието създаване несъзнателно са допринесли още на земята...
Този преход също не е свързан с „промяна на мястото“, тъй като всички духовни све-тове - а такива има безброй, чак до най-възвишения и най-чист свят на богоражда-щияДух-се намират, взаимно проникващи се, на едно и също космично „място“. -
Съзнателното преживяване на духовните светове, както и преминаването от един от тях в друг, винаги зависи от известна промяна на възприемателната способност, която прави духовното съзнание като че ли „сляпо“ за определени явления и „зрящо“ - за други.