Ала тъкмо тази промяна на възприемателната способност не може да се предизвика произволно от никого освен от Майсторите на вечното проявление на Човека в най-висшето духовно царство или от техните пълномощници: техните избрани ученици, доколкото те имат необходимото психофи-зическо предразположение за това.
Но всеки човек, макар и да не принадлежи към малцината споменати тук избраници, може да положи усилия да се запознае поне в представата си с чувствата, усещанията и състоянията на съзнанието, които според дадените тук обяснения го очакват след смъртта на земното тяло.
Приемам спокойно възражението, че подобно съзнателно възбуждане на представ-ната способност може да породи винаги само „образи“и че то в никакъв случай не води до преживяване на действителното следземно битие.
Тъкмо затова настоявам при изграждането на необходимите в случая представяй образи търсещият да се придържа най-строго към дадените в тази книга описания, тъй като за премалцина само е възможно да опознаят съзнателно сферата на следземното съществуване още по време на земния си живот, докато чрез събуждане на съответстващи на Действителността п редставн и образи всички могат, така да се каже, предварително да преживеят чувствата, усещанията и състоянията на съзнанието, които ги очакват след земната смърт.
А подобно, по-често предварително вжи-вяване е необходимо, за да може веднага след като съзнанието на човека се откъсне от зем-носетивния начин на усещане, той да се ориентира правилно и преди всичко да разбере какво да търси и какво да избягва!
Само който е постигнал такава сигурност още по време на земния си живот, ще открие веднага след прехода към новия, чисто буховносетивен начин на усещане протегнатите му там за помощ ръце и ще съумее с упование да ги поеме...
На такъв човек ние можем да помогнем!
Той е „усвоил“ изкуството на умирането още през земните си дни и упованието му в нашите напътствия е позволило в него да съзрее онази познавателна способност, от която се нуждае сега.
От всяка заблуда и разочарование ще бъде той предпазен занапред!
Него ние повеждаме - покрай разните „крайбрежни царства“, сътворени от земните блянове и илюзии със силите на една заблудена воля, - направо във „вътрешността“ на „страната“, в която е встъпил, къде-то любещи водачи ще го водят все по-близо и по-близо до неговото съвършенство.
Защото, изоставяйки земното си тяло, той съвсем не е станал „друг“!
Не може да му се даде изведнъж онова, което още му липсва. -
Той носи със себе си като свое притежание само това, което е успял да придобие вече на земята.
Каквото е съумял да свърже на земята, си остава за него „свързано“и в духовносе-тивния живот, а каквото е развързал в земния си живот, то остава и сега „развързано“ за него...
Само постепенно можем да го водим все по-нависоко, докато не стане някога способен да встъпи в най-възвишеното от всички духовни царства: - в чистия лъчезарен свят на най-блаженото и абсолютно Сбъдновение.
„Времето“, необходимо за това изкачване, се определя от достигнатата още на земята степен на относително духовно съвършенство и от обусловената от това съвършенство зрялост на вечната воля вътре в неговото себесъзнание.
Наистина „умирането“ и преминаването от света на земния опит към буховносетив-ния начин на усещане се извършва и независимо от волята ти, така че онова, което те очаква „отвъд“, ще бъде там дори ако не вярваш в никакъв „отвъден“ свят.
На твоята вечна воля обаче е дадена голяма сила, тъй като чрез предварителна работа тук, от физически възприеманата страна на света, ти имаш възможност да определиш в твърде значителна степен цялата си по-нататъшна съдба.
Това, разбира се, предполага един изпълнен с чувство за отговорност живот, винаги насочен към високата духовна цел, която е постижима само в безкористна любов към всичко живо.
От „другата страна“ на света, - там, къ-дето се усеща единствено с духовни сетива, - цари не само „блаженството на честитите“. -
Там има и царства на мъка и отчаяние, на терзаещо разкаяние и желание за самоунищожение, въпреки че това желание не може никога да бъде удовлетворено...
През тези царства ще трябва неизбежно да преминат всички, които тук, на земята, не спазват закона, изискващ от всеки земен човек любов към самия себе си и към всички други твари.
Тази „любов“е много далеч от всякакво сантиментално фантазиране и от всякаква ек-залтация на чувствата!