Предписваната от духовния закон Любов, за която става дума тук, е всъщност най-вис-шето и най-решително утвърждаване на самия себе си и на всичко съществуващо, така че проникнатият от нея човек усеща както в себе си, така и във всяко друго същество само положителното, исканото от Духа, дори когато се вижда принуден да се противопостави най-решително на едновременно действащите отрицателни сили на същото явление. —
Най-тежко нарушение на споменатия духовен закон извършват всички, които посягат тук на своя телесен живот, за да избягат малодушно по една или друга причина от земното съществуване и неговите изисквания.
Освен това подобна постъпка е безсмислена и безцелна, защото вместо да намери търсеното спасение, лишилият се със собствената си ръка от земно тяло се оказва хи-лядократно по-мъчително окован в крайно нежелани състояния на съзнанието, от които не може вече да се избави цели еони.
Известна утеха за останалите живи е обстоятелството, че повечето самоубийства се извършват от хора, чието съзнание е било болестно помрачено в решителния момент, така че страшният акт на отрицанието става в състояние, което е напълно допустимо да се окачестви като внезапен пристъп на умо-помрачение дори ако е било отдавна подготвяно чрез безотговорна „игра“с мисълта за възможността да се посегне на собствения живот.
Тукубиецът и убитият „се явяват“наис-тина в едно лице, но убийството всъщност е дело на една мисъл, която е добила огромна власт и която жертвата е подхранвала със собствените си сили, докато не е била погълната накрая от нея. -
В този случай унищожителят на своето земно тяло не носи отговорност за самия акт на убийството, но духовният Закон изисква от него компенсация за всички погрешно насочени мисли и постъпки, довели в крайна сметка до извършеното в момент на безумие дело. -
Обикновено такава компенсация се постига само чрез изтърпяване на второ въплъ-щаване в човешко-животинско тяло на земята.
Това е един от онези изключителни случаи, при които така нареченото „прераждане“ е изобщо възможно, докато при нормално протичане на земния живот на човека то става завинаги невъзможно тъкмо поради изживяването му докрай.
Макар използването на земния живот като подготовка за следземните състояния на съзнанието да е от първостепенно значение, съвсем не бива да смяташ, че на тази земя трябва да водиш боязливия, вечно загрижен за „душевното спасение“ живот на малодушния „светец“, - на един от ония себелюбци, които се плашат много от всеки „грях“, но ликуват вътрешно заради неизбежното според тях „проклятие“, тегнещо над „лошия свят“.
Подобен начин на живот само би те довел с абсолютна сигурност до едно от онези измамни „крайбрежни царства“ наДуха, които човешките илюзии са създали, без да съзнават собственото си авторство.
Един живот, изпълнен с отговорно чувство за дълг, с любов към всичко живо, със стремеж към сърдечна доброта и правдивост, към ред във волевите ти изяви и към облагородяване на твоите радости, - живот, изпълнен с радостната вяра в крайното сбъдване на най-високите ти и най-чисти въжделения, - ще бъде винаги най-добрият начин на живот за тебе тук, на земята, особено ако се стараеш същевременно да усвоиш това, което нарекох в тази глава „изкуството да се умре“.
Има наистина и още един, особен и стръмен път към духовните висини, за който говорих вече на друго място, но преди да си изградил живота си така, както те съветвам тук, ти едва ли би могъл да напреднеш по този път...
Който иска да тръгне по него, трябва да се е освободил от всичко, което би попречило на сигурната му крачка.
Лицемерната, вечно мърмореща „набожност“ е не по-малко осъдителна от празния жест на „светоотрицанието“!
Не всекиму ще се види проходим пътят, по който човек може да стигне дотам, че неговият „Боа“да се роди в него, но всеки би трябвало поне да знае за този път, - всеки би трябвало да се подготви да тръгне по него, ако е възможно, още тук, на земята.
На мнозина може да не достига още силата и издръжливостта, така нужни по този път, но духовните сили също укрепват при упражняване, а издръжливост и тук бива дадена само на ония, които посвещават на едно дело цялата си любов. —
Всички мисли, чувства и действия от физически възприеманата страна на света, упражняват непрекъснато въздействие в,рт-въдния“ свят.
Плодовете на всяко дело, осъществено от човека е този земен свят, се запазват за него далеч отвъд смъртта дори когато делата му на земята служат само на физически цели.
Ако си в състояние да поемеш моралната отговорност, важното при всички твои постъпки на тази земя е не какво правиш, а как го правиш. —