И най-черната работа тук, на земята, може да влее в теб неподозирани сили за по-късния ти живот от духовната страна на света, ако изпълняваш възложеното ти с най-отговорно чувство за дълг, радостно и с всичките си сили - така, сякаш съществуването на цялата Вселена зависи само от качеството на свършената от тебе работа...
Единствено ти самият си отговорен за себе си!
При всичко, което мислиш или вършиш, -при всичките си действия и постъпки от тази физическисетивно възприемаема страна на света, -ти винаги си несъзнателният творец на своята по-нататъшна съдба в света на буховносетивното усещане. -
Онова, което тук, на земята, наричаш своя „съдба“, е само смешно малък отрязък от едно неизмеримо цяло и когато се сърдиш тук на съдбата си, твоето недоволство може да е човешки разбираемо и дори извинимо, но въпреки това ти приличаш в подобни случаи само на дете, настояващо глупаво за неща, които днес не могат още да му бъдат дадени, защото биха му навредили, докато по-късно ще разполага с желаното е най-го-лямо изобилие...
Едва когато се изкачиш някой ден до едно по-високо стъпало на духовния свят, ще можеш да разбереш съдбата си и тогава ще си спомняш не без усмивка за предишните си преценки. —
Тогава ще видиш, че най-добрите доводи на твоя разум, подвели те някога да мислиш така, са били до един глупави, защото си искал да съдиш за красотата на цвета и за сладостта на плода по сплетените коренища, които ръцете ти са изравяли от черната земя.
Само който съумее да се освободи от ограничаващите образни представи, възникнали като неизбежен резултат от неговата физическисетивна форма на възприятие, единствено той ще започне постепенно да долавя нещо от голямото Цяло, в което се корени и той и до което е невъзможно да се приближи със средствата на физическиселлв-ното познание...
Не са празна фраза думите, които е изрекъл навремето мъдрецът, просто замаян от блясъка на видяното:
«Око не е виждало, ухо не е чувало това, що Бог е приготвил за ония, които го обичат!»
А да „обичаме Бога“, ще рече: - така да „обичаме“, така драговолно да приемаме всяко изпитание и всяка болка на земята, сякаш сме искали и сме се стремили всичко да бъде точно така, както ни го поднася животът! -
Да „обичаме Бога“, ще рече: - да обичаме земята и всяко живо същество на нея -такова, каквото е, - дори ако то изобщо не отговаря на нашите желания! -
Да „обичаме Бога“, ще рече: - да обичаме самите себе си и от любов към себе си да приемаме всички несгоди, чието бреме ни е дадено да носим по дългия и труден път, който от грешките и заблудите ни води накрая до самите нас - такива, каквито сме вечно в Бога! -
След всичко това ти вече знаеш и кой е най-добрият начин да почетеш своите „покойници“: -онези, които са били близо до теб тук, в земния живот, и които продължават да съществуват и днес, както преди, само че са вече недостъпни за твоята физичес-
млселлвна възприемателна способност...
Сега вече знаеш как ти можеш и занапред да им помагаш и как на свой ред ще получиш в случай на нужда помощ от тях.
Напълно погрешно начинание е да се организират „спиритически кръжоци“ с цел да се влезе във връзка с напусналите тази земя!
Дори ако приемем, че всички участници са добросъвестни и че е изключена всяка измама, в това число и неволната, вие все пак познавате твърде малко силите, които се проявяват на подобни „сеанси“, и не сте в състояние да установите истинските причинители на явленията.
Не бихте ги установили и ако отхвърлите всяко предубедено вярване, за да проучите първо какво вярно има в тези неща!
Силите, за които става въпрос при автентичните спиритически явления, са изтъкани от лъжа, каприз и измама - винаги готови да привлекат вниманието с помощта на собствената ви сила, - но нямат никакво намерение да се превърнат драговолно в предмет на изследване... (Тук аз естествено не засягам многобройните възможности за измама от страна на някои,медиуми“и участници в сеансите.)
Ако се изключи възможността за земна измама, явленията, приписвани от вас на действието на „отвъдни“ сили, не са нищо друго освен игра на невидими същества от една почти непозната още област на физическия свят. -
За истински „пробудените“в Духа - които, като осъзнати отвъд, могат да бъдат вече причислени към „отвъдните“ цори ако продължават да живеят в земно тяло от физически възприемаемата страна на света -е наистина възможно да се възползват от услугите на споменатите същества, както прибягваме до помощта на коя да е друга достъпна за нас сила, само че на нито един от действително пробудените в Духа не би му хрумнало да съдейства за забавлението на участниците в някой спиритически сеанс или да направи „по-интересни“ опитите на изследователя...