Дори когато сме под впечатлението, че имаме „несъмнено“ работа с ентелехията на живял някога на земята човек, опасността да бъдем измамени от лемурни същества надхвърля до такава степен вероятността за истинска комуникация, че трябва да се отправи най-настоятелно предупреждение да не се тръгва по нито един път, който води до какъвто и да е вид „спиритически“ явления.
Това предупреждение идва от човек, познаващ всички възможни явления в „спири-тическата“ област от свой собствен сигурен и богат опит.
Но той познава и онзи невидим, междинен физически свят, който е изконната жизнена стихия на „спиритическите“ мними „духове“, знае също как да се ползва при случай от тези същества и от техните сили, така как-то някои при нужда си служат с ездитния кон или с ловджийската хрътка.
Духовно овластеният си служи, когато поиска, със споменатите твари и с присъщите им сили, без да му се налага да прибягва до помощта на „медиуми“ или да организира „спиритически сеанси“.
Той навлиза в селенията на тези междинни същества със същата сигурност, с която встъпва съзнателно в чисто духовните све-тове.
Доближаването до въпросните същества не е, разбира се, приятно и никой, който може да си служи с тях по своя воля, не би го сторил без нужда, а и тогава му се налага да превъзмогне първо чувството си на погнуса.
Именно с тези създания, донякъде сравними в земно отношение с медузите от южните морета, но за разлика от тях недостъпни при нормални обстоятелства за физическите сетива, както и с техните чисто физи-ческисили, вие установявате най-често контакт, въобразявайки си, че общувате със своите „скъпи покойници“, - освен ако собствените ви, неосъзнати от вас сили от същата сфера, към която принадлежат тези невидими физически твари, не са единствените двигатели на всички феномени, така че вие, без да съзнавате, сами см разигравате един театър на призраци...
Подобна несъзнателна самоизмама е все пак по-малко гибелна за вашето душевно и физическо здраве от действителното общуване с описаните тук лемурни същества, които изсмукват силите ви като пиявици, за-щото те могат да предизвикат мнимите „чудеса“ на вашите „спиритически сеанси“ единствено с помощта на отнетите от вас енергии.
И най-непредубеденият изследовател, подхождащ към тези явления само като наблюдател, не е никак застрахован срещу лепкавите пипала, протегнати към него от невидимото.
Колкото и да си мисли, че е „господар на положението“, той е принуден да се лиши от най-съкровените си сили, без изобщо да подозира за злоупотребата, на която го подлагат успелите да приковат тъй силно интереса му невидими паразити на неговия „медиум“. —
Истинското „общуване“ - единствената сигурна връзка с преминалите преди нас в отвъдното - се осъществява само вътре в нас, в „душата“ ни, и тя е от чисто духовно естество.
Вашето собствено духовно „тяло“е органът, с който можете да възприемете „починалите“! -
Всяка „дълбоко почувствана“ мисъл, всяко изцяло обзело ви чувство, се възприема „от другата страна“ така, както тук, във фи-зическисетивния свят - изречената дума.
Но и вие на свой ред-стига да останете „в тишината“ и да сте достатъчно чувствителни в това отношение - също възприемате изявите на живеещите вече от духовната страна на света като ефирни мисли и проникващи сякаш отвън във вас чувства, които след известно упражнение ще можете съвсем сигурно да разграничавате от „собствените“ си мисли и чувства. -
Но независимо от всичко, което сте в състояние да осъзнаете, съществува и едно непрестанно, подсъзнателно въздействие, така че по този начин вие често се оказвате в много по-точния смисъл на думата „медиум“ на някой починал, отколкото би могъл някога да бъде така нареченият „спиритически медиум“ дори ако „отвъдните“ наистина биха поискали да си послужат с него...
Ако сте свикнали да наблюдавате всекидневните събития в живота си трезво, но със заострено внимание към тайнственото, доста често бихте установявали, че постъпвате като някой от скъпите ви „покойници“, макар да не сте имали ни най-малкото съзнателно намерение да постъпвате така, както би желал починалият, ако той живееше още във физически възприемания си облик. -
От друга страна, би ви накарало да се замислите без съмнение и това, че доста често някой съвсем чужд човек извършва нещо, което ви се струва направо като осъщественото най-сетне желание на един „покойник“, горещо лелеяно от него през земния му живот, но останало неизпълнено навремето. —