«Радвам се, че мога отново да те приветствувам в светлината на деня. – Големи грижи за теб изстрадах, но сега ти се утвърди пред междинния свят като негов повелител; сега ти можеш винаги да встъпваш без опасност в неговите полета и всички демони ще лягат послушно в краката ти! – – » >
ИНДИВИДУАЛНОСТ И ЛИЧНОСТ
Разговорът беше за многобройните форми, под които човекът си мисли, че познава своето „Аз”.
Накрая за разяснения бе помолен Учителят.
И той започна така:
«Онзи, който търси живота във Вечността, – и тук, и в следземните състояния, – има нужда не от потискане на своята индивидуалност, а от вътрешно отричане, от непризнаване на личността, чиято маска му е надяната от външния свят и от неговото собствено незнание. – – –
Освободен от желанията на „личността”, той може пак да таи в себе си „желания”, но насочени по-надалеч, – отвъд рамките на неговото състояние, – нагоре към почисти висини, макар и желанията да не могат никога да станат действени, ако не задвижат силата на волята в своята посока. –
Само такива желания се коренят в истински индивидуалното.
Желанията на личността обаче са винаги така устроени, че разчитат на непреходността на нещо, което всъщност трябва да отмине, и взимат за истина онова, което е само една временна илюзия. –
Тяхното осъществяване не води никога нагоре и само спъва свободното изкачване...
Където личностното продължава да бъде подклаждано в представите и желанията, там още не може да намери израз Вечното, „индивидуалността”.
Който иска да се запази като личност, е принуден да иска унищожението на нещо друго.
Той винаги намира вън от себе си нещо друго, което да му се изпречи на пътя. –
Индивидуалността също иска само себе си, но единствено за да запази в себе си и всичко останало. – – –
Индивидуалността се чувствува обединена с всичко, което е.
Тя не може да обича себе си, без да обгърне в себе си с любов и всичко останало. –
Тя никога не мрази личностното!
Та нали го е осъзнала като нереално...
За нея то е същото, каквото е „ролята” за някой актьор. –
Тя оценява „ролята” по степента, в която тази роля позволява на своя изпълнител да се самоизрази като вечна индивидуалност.
„Индивидуалността” търси винаги само ония ценности, които водят към извисяване и към по-чисто формиране на всяко съществувание.
Което не служи на тая цел, е за нея като „несъществуващо”. – –
Вечната индивидуалност и непреходното „Аз” са едно взаимопроникващо цяло. –
„Личността” е ограничена в тесни рамки!
Индивидуалността е както временно, така и пространствено безкрайна!
Никоя „индивидуалност” не би могла да попречи на” друга индивидуалност да развие себе си.
Всяка има за себе си своето безкрайно царство!
Обединена с всички други „индивидуалности”, проникваща всички други и прониквана от тях, тя ги преживява всички само в себе си. – – –
Винаги произтичаща от единствено Съществуващото, тя изгражда само себе си като една от безкрайните форми на единствено Съществуващото. –
Въпреки това тя преживява всички други такива форми в себе си и осъзнава идентичността си по форма с всички тях.
Нищо извън самата нея не може никога да й бъде пречка и нищо не може да я унищожи, защото тя се корени в самата себе си. – – – – –» >
ЦАРСТВОТО НА ДУШАТА
Учението за душата, както то е дадено още в дълбока древност от Светещите, искам да ти възвестя сега тук.
Това е мъдростта на малцината, които и днес още живеят в светлината на това учение. –
Хора от Запада са изповядвали други учения, а дори и на Изток ти твърде рядко ще срещнеш това учение на истински знаещите от собствен опит...