А за да може да съществува „Бог”, трябва да съществува нещо усещащо, което да не е „Бог”, което да не кръжи само в себе си, вътрешно цялостно и съвършено...
Както бялата светлина на деня може да се разложи на по-светли и по-тъмни багри, така и първичното единство на Духа трябва някак да се раздели на отделни лъчи, за да може „Бог” да се роди в „Духа”...
Трябва да се образуват цветни отсенки в безцветната по себе си бяла Светлина на Духа, за да може да се изяви златистобялата Светлина на Божеството. – – – –
А за това посредник е царството на душата.
Всяка една човешка духовна искра се потапя в това царство, и около нея като кристали в наситен солен разтвор се образуват душевните форми, които вашето западно учение нарича: нейна „душа”.– –
Вие тук на Запад вярвате, че тази „душа” е като едно отчетливо ограничено в себе си тяло от невидима флуидна маса, и според вашето учение този душевен организъм възниква с раждането ви в плът, за да не ви напусне никога вече, за да остане вечен, макар и възникнал във времето. –
Но вашата „душа” съвсем не е такъв неизменен, затворен в себе си комплекс, защото царството на душата е едно невидимо флуидно море, в което не съществуват неизменни форми, с изключение на ония неизброими сили, които биха могли да се нарекат душевни атоми и които в даден момент образуват, изграждат от себе си вашата душа; а във всяка „душа” те са хиляди и хиляди! – – – –
Веднага щом онази вечна духовна искра, представляваща в най-висшия смисъл на думата вашата истинска същност, достигне царството на душата, веднага щом тя се потопи в това флуидно море, – тези неизброими сили се стрелват към нея и кристализирайки около нея, се изпълват от собствената светлина на Духа.
А духовната искра се стреми все по-надълбоко и по-надълбоко, към дъното на това море, за да срещне тогава вдъхващите страх сили, които я подвеждат да търси убежище във външното царство на най-сгъстената материя, където тя се съединява с човека-животно, загубвайки себе си в неговия образ.
Тогава тя се ражда тук от едно майчино тяло като земен човек.
Но винаги, дори и на „дъното” на душевното море, в обвивката си от плът и кръв тя остава заобиколена от това море. –
Постепенно тя се научава да познава формите, кристализиращи около нея, в собствената си, макар и доста помръкнала духовна Светлина.
Не за пръв път тия сили образуват такива форми!
Те са служили вече на немалко човешки духовни искри в миналото и все отново ще се разпадат и ще образуват нови подобни форми, докато импулсът, който някога ги е тласнал да добият форма, не намери пълното си осъществление, докато една човешка духовна искра не съумее да обедини в своята воля всички сили на тази форма. – – –
Ето защо в своята „душа” ти долавяш ехото на звуци, отекнали за първи път не през този твой земен живот, – – и това е подвело народите на Изтока да вярват, че човешката духовна искра трябвало да претърпи многократно това земно-животинско въплъщение. –
Ала не е така, както се вярва на Изток, и както и на Запад днес мнозина са склонни да приемат.
Наистина има случаи, така да се каже, на „неуспех”, при които онова дълбоко падение повторно става движещ импулс за една човешка духовна искра, но това са особени случаи и те са толкова редки, че съвсем не нарушават правилото.
Самоубийство и ранна смърт, както прекаленото закоравяване в плътната животинска обвивка могат да предизвикат този импулс към реинкарнация, но и тук само в специални случаи, които не се срещат твърде често.
Ти откриваш може би в себе си хора от дълбоката древност?!
Ти можеш, ако си един от пробудените духом, да възпроизведеш дори цели биографии и това възпоменание на твоите душевни сили се осъзнава тогава от тебе, – живеещия днес на земята, – само че – не ти си бил оня, когото днес ти по този начин отново преживяваш! – – –