По-късно обаче, след повторно, дълго лутане, за мен изгря най-после денят, когато получих като трайно преживяване онова, което стигаше преди до мене само като „дар” и „просветление”...
Тогава чак самият аз се превърнах в жива Светлина! – – – – – – – – – –
Не зная вече какво съм бил преди, а и не искам да го зная!
Все ми е едно дали съм бил труп, положен в гроба и станал храна на противни червеи, – или пък само призрак на самия себе си, – – стига ми, че сега аз зная кой съм и че никога вече не мога да го забравя. – – –
Мисля, че всъщност ме сполетя едно дребно земно изпитание, но то ми се стори тъй безкрайно голямо, че скри от очите ми целия свят. – –
Но тъкмо на това дребно изпитание дължа изцелението си!
Когато целият свят бе потънал за мен в дълбока горест, аз намерих най-после – себе си, макар и отдавна вече да живеех с илюзията, че положително съм намерил „себе си”...
Преди това аз бях наистина намирал себе си неколкократно, но в отделни моменти и в благословени часове, – – после обаче отново се раздвоявах и другият, онзи призрак или онзи труп, взимаше отново власт над мен. – – – – –
Но най-сетне добих силата безпощадно да удуша другия, колкото и да хленчеше и молеше за пощада той, когато забеляза, че не искам повече да го търпя в мене.
Така аз възкръснах най-после в себе си! –
С тръпки на ужас чувствувам сега какво съм бил някога! – –
Светещ в собствената си Светлина, без да разбирам, сега зная:
кой съм аз! – –
Аз, който съм станал сега „Аз самият” и никога вече не мога да служа на никого другиго извън мен...
Едва оттогава знам и на други да заповядвам и те ми се подчиняват, понеже чувствуват, че тук заповядва човек, който има право на това. –
А преди аз само бях принуден да заповядвам и хората ми се подчиняваха не без неприязън и вътрешна съпротива, защото, подобно на мнозина други, изпаднали в същото положение на принуда, всъщност нямах правото да заповядвам. – – – » >
ЗА СТАРШИТЕ БРАТЯ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
Сигурно отдавна вече на езика ти напира въпросът, как самият аз съм се приближил до малцината, за които толкова често ти говоря в книгите си?
Вероятно искаш да узнаеш как тези хора са се появили за пръв път в моя живот, дълго преди да можех изобщо да предполагам, че ми предстои да стана някога един от тях. – –
Страхувам се, че ти би отнесъл първата от тези срещи към сферата на „халюцинациите”, ако тя се бе случила в твоя живот по същия начин, както това стана с мен в най-ранната ми детска възраст?? – – – – –
Може би съвсем не си склонен да вярваш, че съществува възможност да се напусне това тяло от плът и кръв, без да се „умре”, и че малцината, способни на това, са в състояние да пропътуват във флуидното си тяло огромни разстояния почти със скоростта на мисълта, че на дадени места и при точно определени условия те могат да се направят доловими за зрението, осезанието и слуха, така че да не можеш изобщо да ги отличиш от „хора в плът и кръв”!? – –
И все пак това „умение” съвсем не е достъпно само на ръкоположените Майстори на „Бялата ложа” и вероятно не една легенда дължи възникването си на упражняването на това „изкуство”. – –
Ти дори не можеш да твърдиш с абсолютна сигурност, че такова „умение” е чуждо на самия тебе, тъй като някои хора го упражняват несъзнателно, което всъщност ще рече, че в будно състояние мозъчното им съзнание не подозира нищо за действията, извършвани от тях в състояние на най-дълбок външен сън...
Тук се докосваме до една сфера, от която нашата западна наука не познава още дори граничните области и която тя никога няма и да може да опознае по-точно, защото необходимите предпоставки за изследване изискват тук целия човек, а не само неговия разум. – – – – – –
А където нещо не е „научно установено”, там за повечето хора и не съществува нищо и аз съм много далеч от намерението да те упреквам, ако предпочиташ да споделяш в това отношение мнението на мнозинството.
Не зная дали ако не беше моят собствен опит, нямаше и аз самият да мисля по същия начин. –