Подбудена от тях, тя си изясни до голяма степен много неща в книгите на древността, стрували й се дотогава „баснословни”, и доколкото една жена може да изпълни изискванията на окултните закони, тя стори това, за да извлече на повърхността съкровищата, скрити в мистериите на античността, където намери повече, отколкото беше очаквала. – – – – – – – –
Нейната ранна смърт не й позволи да осъществи плановете си да съобщи по свой начин онова, което беше намерила...
А аз мога да ти кажа само, че мистериите на античността и днес още са живи, макар и да не съществуват вече в ония форми, в които са били разбирани навремето.
Аз мога да свидетелствувам, че има един акт на „посвещение”, за който никоя печатна или ръкописна книга не може да даде нещо повече от смътни загатвания...
Познавам едно „Братство”, в което самият аз трябваше да бъда приет, защото бях роден за това, – и което представлява изходна точка за всички общества, стремили се някога на тая земя към висше духовно познание. –
Ние сме премалцина!
Каквото ни е позволено да кажем, даваме го с готовност на света, но извън тези граници космичният закон ни налага вечно мълчание. – –
В предишните столетия не малко видни хора и на Запад са се намирали в доста тесни връзки с нашата Общност, – от философа до пълководеца, от монаха в тясната килия до кардинала при папския двор...
В днешно време трябва да търсиш хората, намиращи се в духовна връзка с нас, по-скоро далеч на Изток и между тях има мнозина, на които не се харесва особено, че чрез мен Общността се обръща сега на ясен език отново към хората на Запада.
Но това трябваше да стане и с тази задача бях натоварен аз, тъй като в страните на Запада започнаха да се разпространяват повече или по-малко изопачени, повече или по-малко баснословни слухове за съществуването на такова „Братство”, и то от добросъвестни хора, които можаха наистина да повярват, че се намират във връзка с нас, понеже бяха подведени да сторят това от всевъзможни чудати светци, толкова често срещани на Изток, – след като една жена5, която беше първокласен медиум, бе получила съобщение за съществуването на „Братството”.
Има и други общества по света, които по своите отправни начала не са били далеч от нас. –
Днес ние виждаме техните представители по кривите пътеки на заблудата.
Принудени сме да ги гледаме, без да се намесваме. – – –
Позволено ни е да дадем на всички само онова, което може да се даде на всички.
Позволено ни е да покажем само оня Път, който води по духовен начин към нашата сфера на влияние. –
Не бива да се оставяш да бъдеш подведен от вярването, че личното изявяване на даден член на „Братството” би принесло на човечеството ползата, която то може да получи чрез нас!
В личните си отношения с външния свят ние сме с вързани ръце и крака по силата на не един строг закон.
Ние самите бихме могли да дадем при лична близост по-малко от мнозина други, които само познават и разбират нашето Учение, без обаче да са обвързани с нашите закони. –
Престъпването на тези закони, почти неизбежно при лични действия във външния свят, води рано или късно до жертви, които биха могли да бъдат избегнати, а да се избягват, доколкото може, такива „жертви”, е най-висш закон за нас. – –
За Пътя, водещ в духовната сфера на влияние на „Братството”, за неговото естество и космичните му съотношения съм говорил достатъчно в книгите си.
Ако ти имаш волята да тръгнеш по Пътя, един ден положително ще можеш и сам да свидетелствуваш за действието на духовните сили, насочвани от органичното цяло на Общността.
Те не изхождат от нас!
Ние сме само техни призвани проводници и посредници!
Но пази се от желанието да си „играеш” с тия сили!
Който не съзнава големите последици на своите действия, той води опасна игра! –
Не бива също да разглеждаш и търсиш онова, което можеш да намериш чрез нас, като някаква земна „наука”. –