Пробуди ли я веднъж у себе си, което обаче се удава едва на един между десетки хиляди, просто защото съвсем малко хора дръзват да я пробудят, – то всяко „мислене”, на каквото той, подобно на всички други, е бил дотогава единствено способен, ще му се стори само като сянката на една Светлина, едва предугаждана преди от него в най-далечните й отблясъци. – – – – »
«Всичко, което казваш, о дълбоко почитани Учителю – отвърна тогава другият, – всичко, което казваш, мога сам да потвърдя от собствения си опит, придобит от мене благодарение на твоята голяма доброта.
Но ще ти бъда благодарен, ако въпреки всичко, изживяно от самия мене, ми дадеш възможност и от твоята уста да чуя, докато сме още в земна близост, как ти самият би изразил с човешки думи могъществото, което лежи скрито в човека и което непрекъснато се предава от един на друг сред нас, властта над скритите сили на земята.»
А Възвишеният рече:
«Недей мисли, че съм загубил нишката на своите думи!
Аз исках само да ти покажа на това свято място и в този час словесния израз, към който трябва да се придържаш, ако искаш да съобщиш на хората от Запада за онази висша, истинска Магия, която сега сам познаваш и която те приемат само за порождение на благочестива измама и на всеобща заблуда.
Затова трябваше да изтъкна ясно различията между онова, което хората наричат „мислене”, и живата, сама себе си съзнаваща Мисъл, която у нас, пробудилите я, е Майстор на всички „Майстори”, понеже едничка тя ни е дала властта да заповядаме на скритите земни сили.
Ала кажи още на хората от Запада, че те разбират по погрешен начин тази власт, – кажи им, че никой от тях не може сам по себе си да се домогне до нея, – че един-единствен е този, който държи в ръцете си ключа към тази власт и на когото и ние я дължим, – но че ние също не бихме я получили, ако преди това у нас не се бе пробудила от хилядолетния си сън живата, сама себе си съзнаваща Мисъл, ако тя не се бе издигнала у нас до безсмъртно господство и величие! – – – – – – – – – –
Хората още вярват, че това могъщество е резултат на някакви външни действия, че то изисква от владеещия го да упражнява така наречените „магически” изкуства и че действието му е свързано с „ритуали” и „церемонии”.
Не бива да се стремиш да скриваш от тях, че има също така и един вид нисше и временно господство над някои скрити сили на земята, което може да се постигне чрез такива упражнения, – но от друга страна, трябва недвусмислено да заявиш, че всичко това няма нищо общо с оная власт над земните сили, а чрез тях и над космичните сили, която може да бъде окачествена като висша Магия на Духа. – – –
„Магията”, действуваща чрез външни средства, чрез „ритуали” и „церемонии”, и свързана с упражняването на определени външни процедури, се намира в същото съотношение към Магията на Духа, в каквото „мисълта”, обусловена от мозъка, се намира към вечната, сама себе си осъзнаваща и себе си мислеща Мисъл. – – –
Опитай се да изясниш на хората от Запада, че единственото средство за изява на божествената Магия на Духа е волята, освободена от всяко желание, и че тази воля сама по себе си господствува над обширни области от скритите земни сили. –
Изясни им, че самите ние трябваше тясно да се обвържем с вечни закони, когато постигнахме в себе си тази лишена от желания воля, че съвсем не можем вече да правим „каквото си искаме”, а трябваше да се съединим с една вечна Воля, която в нашата воля е насочена сега единствено към себе си, без да държи сметка за евентуални наши желания, които биха й се противопоставили. – –
Кажи на хората, които още поучаваш, че ние веднъж завинаги сме подчинили всички свои желания на вечната Воля, така че волята ни е свободна от всяко желание и действува, изхождайки от себе си, в служба на вечната Воля и най-тясно свързана с нея...
Ти едва ли ще бъдеш веднага правилно разбран, защото хората, сред които ще трябва да работиш, са твърде много свикнали да напъхват всяко ново учение във формите на старите учения, докато не им се стори „разбираемо” чрез някое от тях.