Учи’ ги, че способностите на тяхната душа се разкриват на съзнанието им едва в най-минимална степен!
Учи’ ги да не се уповават на нищо освен на собственото си най-вътрешно „Аз”, привличащо автоматично всяка помощ, от която се нуждае!
Всяко упование, така им кажи, трябва да бъде упование в Живота, в собственото „Аз”, трябва да бъде себеупование!
Кажи им:
„Аз” е даденият вам източник на всяка сила!
В „Аз”-а само вие ще намерите самите себе си! В „Аз”-а се отразява всичко Реално!
„Аз”-ът е изворът на всяко познание на крайната Истина и Действителност!
„Аз”-ът е форумът, на който вие ще се срещнете с всички духове на безкрайното Битие!
В „Аз”-а е дадена силата, която може да се научи да владее всички сили!
„Аз”-ът е вечно тих. – –
Който постигне голямата Тишина, той може да намери в него най-висшите сили!
В „Аз”-а вие намирате вездесъщия вечен Дух!
В „Аз”-а само може да ви се роди вашият жив Бог!
А тялото на земята трябва да се научи да вярва във вечното „Аз”!
– – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – –
Кажи им по-нататък:
Никой няма да стигне до съзнанието за своето вечно „Аз”, ако не може да забрави какво е бил преди това! – – –
„Аз”-ът не е нещо, – не е предмет, който да може да се хване, не е „същество”, – тоест е едно „нищо”, но онова нищо, което е всичко: – – той е формата на единството на всичко съществуващо!
Вие сте истински само в това „нищо”!
Бъде ли то усетено от вас като ваше „Аз”, тогава вие сте намерили в себе си всичко, което е!
Да осъзнаете „Аз”-а, ще рече да носите в себе си съзнанието за „средоточието” на всяко Битие. – – – – – – – – –
Така поучавай хората от западния свят, които се доверят на твоето Учение, и ти ще ги изведеш към тяхната най-висока Цел.
За никого „най-високата Цел” не е като тази на ближния му.
Различни като звездите на небето по своята величина са „крайните Цели”.
Всеки обаче може да постигне тук на земята по свой начин най-високата цел, отредена единствено нему!
Поведи всички доверили ти се към техните най-високи Цели, но ги предупреди да не гледат на ония „най-високи Цели”, които по всяко време са достъпни само за малцина, като на свои „най-високи Цели”.
Кажи им, че е достатъчно да стигнат до своята собствена „висша Цел”, но че е пагубно да се стремят към „висшата Цел” на някой друг, дори ако тя превишава от земята до небето собствената им „най-висока Цел”!
Води’ така хората на Запада по прави пътища към оная Светлина, която днес те още търсят по скришни пътеки, защото си мислят, че не могат да я постигнат иначе!
Сега аз те напускам в земния си облик и други наши Братя ще се срещнат с тебе, за да водят с теб разговори със земни слова.
Но никой няма да ти даде друг съвет по твоя път, а и ти самият ще стигнеш скоро до същото убеждение, защото ние сме едно в Духа и всеки от нас идва бързо до едно мнение с всички ни по нещата, които сам за себе си преценява. – – – – – – – – »
Докато траеше този поучителен разговор, новата зора бе постепенно настъпила и първите лъчи на изгряващото слънце вече позлатяваха планинските зъбери.
Някъде долу синкавочерно се ширеше в далечината южното море.
Тогава дойдоха хора, проточени във върволица по пътя, който минаваше край руините на древното светилище. Със себе си те водеха едно муле и се спряха да изчакат високия Учител.
А той прегърна на раздяла по-младия си брат, качи се на мулето и продължи с тия хора към една далечна цел. А по-младият, след като придружи на няколко крачки малката върволица странници, се обърна най-после с последен поздрав и тръгна в първите лъчи на утринното слънце към своята страноприемница, претегляйки в сърцето си словата на високия Брат и изпълнен с готовност да постъпва според тях. – – – – – – – – – – – – – – – –
Така тази „Книга за разговорите” завършва сега с предоставената ти възможност да съпреживееш една от многото беседи, които станаха повод да се нагърбя с написването на такива книги.