«Културно равнище, знания, ученост, естетическо чувство, разбиране на изкуството, философия, – с една дума всички неща, които ти мислено включи в своя въпрос, са без всякакво значение за постигане на крайното познание на Истината. –
Така наречената от вас „философска спекулация”, практикувана от хилядолетия не на последно място и в моята земя, макар че съвсем не моята страна е люлка на този начин да се прави „наука”, – – оказва определено възпиращо действие върху онези духовни сили, чрез които човекът може да стигне до преживяване на душевно-духовната Действителност. – –
Нашите учени се заблуждават, като вярват, че по свой начин са намерили крайното познание на Истината, а вашите учени на Запад на свой ред се заблуждават, когато изпитват благоговейно възхищение от дълбочината на нашето мислене и търсят в неговите резултати крайното познание на Истината. – – – – –
Съвсем не е случайно също, че при вас на Запад са се появили хора на острата като бръснач мисъл, които чрез умозаключения са стигнали до доста сходни, ако не и еднакви резултати с мислителите на нашата страна. –
Както при играта на шах са възможни безброй комбинации на фигурите върху дъската, но въпреки това игралното поле никога не може да надхвърли рамките на шахматната дъска, така и всички резултати, постигнати чрез мислене, остават завинаги обвързани със законите на самото мислене и никога не могат да излязат извън своето игрално поле.
А онова, което вие искате да постигнете с мисъл, лежи много далеч от това игрално поле; то може наистина да стане обект на мисленето, – – след като бъде намерено, – но никога и при никакви обстоятелства не може да се намери чрез мислене...»
И след като отново настъпи малка пауза, използвана от Учителя, за да даде на моята спътница1, – една жена от старо семейство на учени, веща във всички области на знанието, – някои разяснения относно разликите между източния и западния начин на обучение, той продължи:
«За да се открие „философският камък” на мъдреците – „истината” – прадълбоката тайна на всички тайни, – – праизворът, даряващ покой и утоляващ всяко въжделение, – не е нужно да се знае, че Земята обикаля около Слънцето, че звездите на нощта не са светилници по небесния купол, а космични тела, откъде идват мълнията и гръмотевицата, или какво по-точно представляват другите подобни явления, разгадани от човешкия разум. – Всичко това е в последна сметка абсолютно безразлично за изживяване на Праосновното. –
Слънцето можеше спокойно да следва всекидневния си път около Земята, мълнията и гръмотевицата можеха да бъдат прояви на демонични сили, а звездите – малки светлинки, запалвани всяка вечер над нашите глави от въздушните духове. –
Всичко това трябва да се разглежда като абсолютно несъществено, когато става въпрос за крайното познание на Истината, за преживяване на Вечното...
Кое да е измислено обяснение на всички тези явления би послужило на човека също така добре, както и най-точното познаване на природно дадените закономерности, потвърдено чрез използване на всякакви сложни инструменти.
Ние изпитваме съжаление към човешката насоченост на волята, която кара това знание да изглежда тъй необикновено ценно за човека, защото тя все повече утежнява неговия път към Духа. – –
Той загубва чрез цялото това знание един свят на чувствата, с който би трябвало да остане сраснат. –
Чрез своите инструменти той си създава гигантски органи на мисловното схващане, които съвсем не се намират в хармонично съответствие с дадената му възприемателна способност, и сам себе си лъже, когато си мисли, че чрез тези разсъдъчни познания, вече отдавна неотговарящи на неговите истински възможности за изява, той се доближава макар и на косъм до истината, която в края на краищата търси...
Единственият резултат на тези негови усилия е съзнанието за безпомощност по отношение на дадената му сила, едно чувство на дисхармония между „знание” и възможности за постигане. –