Нищо извън самия него не може да го накара да загуби някога короната и скиптъра на това царство...
Единствено сам той може да се погуби по собствена вина!
Но макар че може по този начин да „падне”, той все пак остава, дори и след падението, свързан с оная Сила, чийто носител е бил...
Той се причислява тогава към ония сили на разрушението, които за морето на физическото битие са тъй необходими, както бурята и дълбокото вълнение за земното море. –
Той става тогава враг там, където преди е бил приятел и „Брат”, и възвисената Общност скърби за една звезда, която по собствена воля се е оставила да падне долу във вечната бездна на хаотичното разложение...
В най-дълбок мрак, лишен от силата да се издигне, той се отдава вече само на волята за унищожение, докато един ден сам не стане жертва на собствената си воля и не се разпадне на хиляди енергийни атоми, започващи тогава отново своето странствуване в живота като освободени силови центрове. –
Една и съща сила действува и у „Светещия”, и у неговия антипод, Княза на Тъмнината, а този господар на Бездната, изпълнен с воля за унищожение, притежава тази сила само затова, защото някога я е получил като – „Светещ”. – – – –
Чрез падението си от Светлината той е станал един от „Братята на Сянката”.
Това е истината в чутите от тебе разкази, а и е земите на Запада има безброй хора, които не подозират, че са само марионетки на този велик Унищожител, – изцяло подвластни на неговото огромно духовно влияние. – » >
МОГЪЩЕСТВОТО НА ДУХА
Един път попитах възвишения мъдрец, който ми предаваше по онова време своята мъдрост, преди още да мога сам да се издигна до „знание в Духа”, дали от древните, пазени в тайна книги, притежавани от „знаещите”, не може все пак да се научи някоя мъдрост, някое високо умение, и той ми отговори:
«Повече трябва да се радваш на всяка най-малка мъдрост, дадена ти от твоя Дух, отколкото на цял товар „научено” знание!
Повече трябва да се радваш на всяка най-малка сполука, дадена ти от твоя Дух, отколкото на всички научени познания и умения на земята! –
Не бива да искаш да имаш нищо общо с ония, които трябва да са „научили” нещо, за да го могат! – –
Не бива да искаш да имаш нищо общо с ония, които трябва всичко да са „чули” или „прочели” нещо, за да го знаят! – – –
Твоят Дух трябва винаги да е свободен, за да може на свобода да изпробва своите сили!
Твоят Дух трябва по всяко време да е господар и владетел на всички твои душевни сили и да ги обедини под своето господство!
Наистина, душата крие дълбоки сили, които никой още не е напълно опознал в себе си, а и тялото има немалко скрити възможности, които никой още не е напълно осъзнал вътрешно! – –
Аз искам да освободя тялото ти и да влея живот в него, да направя силите на душата ти твои винаги готови да откликнат слуги!
Не от книги трябва да получаваш придобитата от тебе мъдрост и не от други да заемаш своето умение! –
Ти самият имаш в свое лице най-изкусния си учител и всяка мъдрост, записана в книгите, е нищожна пред онова, което твоята душа крие в себе си! – » >
ДИАМАНТЪТ НА СЪРЦЕТО
Друг един път стана дума за това, как трябва да се оценява преживяването на земното съществувание, разглеждано в светлината на Духа, и възвишеният заговори:
«Ти трябва да шлифоваш своето преживяване, както се шлифова диамантът, – в неговия собствен прах!...
Трябва да „обковеш” своето преживяване, – както се обковава благородният скъпоценен камък! – –
Всяко твое преживяване трябва да може да бъде шлифовано на кристални фасетки2, за да отразява небесната светлина като в геометрично подредени форми. –
Като майстор-златар ти трябва да съумееш внимателно да изработил! „златния пръстен”, който да стане достойна „обковка” на твоето шлифовано преживяване!