През тази врата трябва да се провре оня, който се стреми към „вътрешния Изток”!
Премине ли веднъж през нея, зад вратата той ще намери просторни страни, една вечна „Земя”, – една „Индия” на всички Индий, – една „Планина” на всички планини...
Там той ще намери своето Царство, основано отвеки веков.
Но преди да може да стигне до своето Царство, поверено му в ония страни от Шах-ин-шаха, царуващ там отвеки веков, той трябва да стигне до свещената река, която тече във вечен кръговрат около сърцето на тези земи, непознаваща изблик и отток, – вечно бликаща от себе си и вечно поглъщаща себе си...
Там той ще намери „Лодкаря” и Лодкарят ще го попита за „името” му. –
Не знае ли тук своето „име”, той ще трябва неминуемо да бъде веднага върнат на външната земя.
Съумее ли обаче да даде отговор на Лодкаря, той ще го пренесе от другата страна на реката, където ще бъде вече във – „вътрешния Изток”. – – –
Там той ще намери водача, който ще го поведе към „голямата Планина” във „вътрешния Изток” –
Там, сред покритите с вечен сняг върхове, той изведнъж ще намери такива вечнозелени поляни, осеяни с цъфнали цветя, че не ще се съвземе от удивление.
Там той ще съзре извисяващите се куполи на един възправил се към небето Храм, – и когато най-после го стигне и получи достъп в него, в този Храм той ще види и „мъдреците на Изтока”, които дотогава напразно е търсил.» – – – – – – – – – – – – – –
А след като питащите поставиха въпроса, дали е абсолютно необходимо да се намерят „мъдреците на Изтока”, ако душата иска да постигне някога своето духовно Царство, мъдрият Учител рече:
«Вие още не знаете какво питате! –
Който иска Да намери царството на своята душа, той трябва отвътре да получи помощ за това. – – –
А да помогнат могат само ония малцина, които живеят във „вътрешния Изток” и които Всемилостивият е дарил със силата да изпращат Светлината на своите братя в тъмнината, щом тяхната воля, а не само желанието им, се стреми сериозно към такава Светлина. – – –
Така че вие сте длъжни да намерите в себе си „мъдреците на Изтока”, ако искате да постигнете някога Царството, което е във вас! – – – – – – » >
РАЗГОВОР ЗА СЪВЪРШЕНИЯ, КОЙТО СВАЛЯ ЗЕМНАТА СИ ДРЕХА
«Какво става – запита един ученик Учителя, – когато някой член на възвишената Общност напусне този земен живот! – Изчезва ли той тогава в безбрежния океан на духовната Светлина, единствено сам себе си още съзнаващ в Светлината, – живее ли във високо духовно единение, свързан само в Духа си със своите възвишени „Братя”, – или пък остава по друг някакъв начин и занапред близо до земята?? – »
А Учителят отговори и рече:
«Когато Помазаният види, че дните на неговата обвързаност с дрехата на земята отиват към своя край, той предава себе си и Силата, даряваща му блясъка на единението, на следващия от веригата, запалил огъня на своята – човешка същност от Слънцето, за да стане той някога наследник на Помазания в живота на хората от своето време.
Дотогава другият е бил още ученик на Помазания, макар и отдавна вече да е Майстор между Майсторите на Седемте порти...
Сега отиващият си му казва:
„Днес аз искам да те превърна в Път, защото аз сам бях „Път” и вече извървях себе си.
– Двама ще бъдат занапред един и от двамата ще стане трети, – – в това се крие тайната, в която ти се съединяваш сега с мен! – – – – –
Безспир се върти главата на Янус3!
Старият отстъпва на младия и младият трябва да стане стар. – – –
А двамата раждат от себе си третия, – едничкият, който винаги продължава да съществува там, където има „битие”...
Протичащата през веригата сила дава живот на стария, на младия и на оногова, когото те двамата пораждат от себе си! –
Така вплетен във веригата за всички бъдни времена, пръскай сега ти Светлината, сияеща в нас двамата! –
Сега аз свалям от себе си тази земна дреха.
Скритото под нея слагам в твоята ръка!
Сам себе си скривам аз сега в тебе, защото съм от ония, които остават да помагат при човеците на тази земя, а и ти също си един от нас! – – –