Annotation
6tastieto
КНИГА ЗА ЩАСТИЕТО
неш това щастие на душата! —
Щастие е удовлетворението, което творящият получава от своето творение.
Щастливият е винаги творящ и никога не се изморява да твори.
на цена! ---
Самият ти си магнитът на своите радости и неволи!
пълни своята космична задача. -
notes
1
2
Bo Yin Ra
КНИГА ЗА ЩАСТИЕТО
BO YIN RA
КНИГА ЗА ЩАСТИЕТО
ИК «ИРИС-95»
София • 2000
Авторските права, включително превод, репринт и адаптация, са защитени от Закона за авторското право и сродните му права на територията на Република България.
Никаква част от произведението не може да бъде възпроизвеждана по какъвто и да е начин без изрично писмено разрешение на издателя и преводача.
Вф Yin Ra (Joseph Anton Schneiderfranken) DAS BUCH VOM GLUCK
Erste Auflage 1920
Verlag derweissen Bucher, Miinchen
Letzte (neunte) Auflage 1996 KOBER VERLAG AG, Bern, Schweiz
Преводът е по оригиналното издание от 1957 г.
© ИК «Ирис-95», второ издание, 2000 (нов, основно преработен превод)
I издание на бълг. език: ИК „Евразия-Абагар“, С.-Пл., 1992
© Борис Стоянов, преводач, 2000
ISBN 954-8909-37-5
ПРЕЛЮДИЯ
Не си ли виждал как дете, което строи пясъчни дворци, заплясква радостно с ръце, щом завърши творението си? —
Ето къде е твоят учител, о, ти, който жадуваш за щастие...
Ето човек, който е намерил щастието, и ако ти нямаш воля да търсиш щастието като детето, напусто ще се измъчваш от жажда за щастие.
Всяко земно щастие - а за него само ще се говори в тази книга - е щастие на творящия — все едно дали той твори в себе си възвишеното царство на любовта, дали изгражда творението си от Духа, или пък използва материални ценности, за да осъществи творческата си воля в материя. —
Единствено радостта на творящия от
неговото дело е щастие и всичко друго, което наричаш с това име, със сигурност ще те лиши - ако му се довериш - от истинско щастие, доколкото тази земя може да ти го даде. . .
Ти, любещият, който намираш щастието си единствено в своята любов, кажи ми, какво друго е любовта ти, ако не радостта на творящия?!--
Чувствата са силите на твоето творчество и ако си наистина “щастлив” в любовта си, ти си издигнал свой храм в царството на чувствата, в който не може да влезе никой освен теб и чиято Светая светих пази Божия образ, комуто ти, като жрец на своята любов, си готов да служиш и да принасяш жертви. . .
Може би никога досега не си съзнавал, че в този случай ти си творец, - чувстваш се владян от емоции, които те водят, често против волята ти, - мислиш се окован във вериги, каквито на драго сърце си готов да носиш, и живееш с илюзията, че всичко това идва само отвън и прави как-вото си иска с теб според вечно заложени в земния живот закони?? -
Сам на себе си пречиш, ако мислиш така!---
Ти наистина се подчиняваш на един непобедим, вечен закон, когато душата ти се отваря за потока на Любовта, който се струи през Всемира и с тайнствена сила привлича взаимно душите и телата, но това подчинение само ти обещава щастие и ти никога няма да постигнеш щастие в своята любов, ако тя не съумее да пробуди у теб твореца. —
Това, което те прави тогава истински “щастлив”, е собственото ти творение, - съграденото из хаоса на чувствата и
последицата от това съграждане:--
онази хармония на душата, която сама себе си усъвършенства, когато се отдава на другата душа. -
Дори онази чувствена наслада, която минава за “любов” сред хората, непозна-ващи по-висше желание от животинския нагон, принуждава все пак и най-ниските чувства да си съградят измамна кула, къ-дето тези роби на мимолетното си “щастие” издигат идола на своите похотливи блянове. -
Ала ти, любещият, който имаш волята да станеш истински “щастлив”, ще трябва да търсиш друг вид щастие и ако наистина обичаш, щастието на физическото усещане ще бъде за тебе винаги неделимо от щастието на душевното единение. -
Само като творящ можеш да постиг-
неш това щастие на душата! —
Ти все още се поддаваш твърде лесно на заблуда и всеки ден очакваш щастието да те споходи отвън. -
За едного то е обичта на любимия човек, друг пък би желал да види осъществено едно или друго дело, а за трети то означава само освобождаване от мъките и неволите на тялото.
Но дори да успееш във всичко това, накрая пак ще се наложи да си признаеш, че още нещо липсва за твоето щастие, и ще продължиш неспокойно да търсиш, макар да си бил вече убеден, че си постигнал върховната цел. —
Ти дори не подозираш какво щастие крие в себе си животът на тази земя, не подозираш, че тъкмо то е залог и хранителна почва на всяко “вечно” щастие! -