Всички големи духовни ценности, появили се някога на тази земя, са привеждали по най-различни начини в движение парите и паричните стойности.
За да се утвърдят на тази земя, духовните ценности трябва, така да се каже, да се “свържат” с материята, трябва сами да станат “материални”, за да успеят да задвижат материята. -
Единствено по този начин те могат да покажат на материалния свят, че изобщо съществуват.
Колкото и голяма да е една духовна ценност, не успее ли да задвижи общовалидната изразна форма на материалните ценности - парите, - тя ще си остане неразбираема и безполезна за човечеството. -
Колкото по-големи са сумите, приведени в движение от дадена духовна ценност, толкова по-здрави корени ще пусне тя в материалния свят.---
Оттук можеш да си извадиш определена поука!
Недей изобщо да очакваш, че с всичкия си “идеализъм” ще успееш да направиш нещо добро на човечеството и да го доведеш до победен край, докато продължаваш да презираш парите и паричните ценности. --
Не е нужно, разбира се, “да служиш на Мамона” и да се стремиш към парите като крайна цел. Всичките ти стремежи трябва, напротив, да имат за единствена цел движението на парите, те трябва да ти осигурят не толкова притежанието им, колкото възможността да “вкараш в оборот” все по-големи суми в служба на духовни ценности.--
Колкото и малко пари да имаш, трябва да си даваш сметка за скритата във всяка стотинка сила, която е способна да задвижи огромни суми, както едно малко камъче е в състояние да предизвика лавина.
Трябва освен това да имаш доверие в движещата сила, заложена в парите!
Тази магическа сила реагира много чувствително на всяка липса на доверие, и обратно-тя никога не разочарова непоклатимото доверие, съчетано с търпение.
Колкото повече пари можеш да накараш да “работят” за една добра сама по себе си кауза, толкова по-големи изгледи имаш с течение на времето тези пари да ти се върнат с лихвите.
Но ако искаш скъпернически и изпълнен с недоверие да изпиташ силата на парите си, много лесно ще изпаднеш в опасността да загубиш и малкото, което тъй колебливо си се осмелил да вложиш. —
Не бива наистина да се впускаш в безразсъдно смели спекулации, надхвърлящи собствените ти сили, а винаги трябва предварително и внимателно да обмисляш дали необходимите за едно начинание суми съответстват на наличните ти ресурси, в противен случай и най-ценното в духовно отношение благо, което следва да се утвърди чрез твоите пари в света на материята, може да се превърне в проклятие и трагедия за теб. -
Всяко дело, с което принасяш истинска полза на човечеството, рано или късно ще създаде с пълна сигурност и нови материални ценности, но всяко начинание изисква и съответния залог, така че, ако не разполагаш с такъв, по-добре остани изцяло извън играта, макар участието ти в това дело да обещава на пръв поглед голяма печалба за теб и значителни придобивки за всички хора.
Би било поначало непочтено от твоя страна да очакваш печалба, без да си в състояние поемеш риска за съответстващия на тази печалба залог.
Не бива никога да влагаш и парите на други хора в някое скъпо на сърцето ти начинание, ако не си абсолютно сигурен, че те също разполагат с целия необходим залог, който в крайна сметка ще им гарантира създаването на нови ценности, а следователно и - съответстващата на техния залог печалба.
В противен случай ти само би лишил тези хора от имуществото им и духовните закони на човечеството като цяло ще държат единствено теб отговорен за нанесените щети.
Тези закони намират така или иначе начин да стигнат до всекиго и тогава те изискват заплащане до последния кодрант, все едно с какви еквиваленти си е състояние да възмездиш вредите, дори ако ощетеният от теб човек не бъде по този начин лично обезщетен.
Законите в духовния общочовешки организъм нямат никога за цел да “обезщетят” отделния индивид, нито да “накажат” причинителя на щетите. - Единствената им задача е да създават равновесие в органично свързания живот на общото цяло, - пред тях всеки един отговаря за другия и може, без да подозира, да стане инструмент на тяхното неумолимо сигурно, автоматично регулирано действие. . .
В по-висшия смисъл на думата няма истинска собственост върху парите!
Така нареченият собственик е винаги само временен разпоредител с част от ценностите, създавани в материалния свят в резултат от дейността на човечеството като цяло. -
Величината на привидното парично имущество показва само пригодността на даден човек да се разпорежда с цен-
ностите и който съумее “вярно” да управлява малкото, създавайки по този начин нови ценности, него духовните закони в общочовешкия организъм ще поставят един ден да “управлява” и много, стига не само желанията му, но и неговата воля да е сериозно насочена към тази цел.---