Никое нещастие на този тъй изпълнен с нещастия свят не е толкова голямо, че да препречи трайно пътя на щастието!
С всяка искрица щастие обаче, която възприемаш в съзнанието си като щастие, ти караш да секне едно от хилядите изворчета на нещастие на тази земя, - а когато наистина успееш да сътвориш щастието си, с това ще си избавил завинаги човечеството от едно от големите тресавища на нещастието, които са възникнали в резултат на хилядолетно без-разсъдство и упорито невежество и които могат да бъдат пресушени единствено от слънцата на самосътвореното щастие на единици.
Колкото повече са тези истински щастливи хора на нашата земя, толкова повече ще отстъпват от нейното лице силите на хаоса, които и днес са в основата на безброй нещастия.---
Сизифов труд е да се мъчим по друг начин да изкореняваме нещастието на тази земя, защото щастието и нещастието са само крайно следствие от действието на духовни закони, а окултните сили, автоматично пораждащи в тази Вселена всичко, което наричаме “нещастие”, така и
няма да могат да бъдат парализирани, докато силите на щастието, усещани съзнателно и непрестанно, не усилят -като галваничен ток, протичащ през медна бобина - дотолкова своето действие, че да успеят да отклонят силите на нещастието от тяхната посока, принуждавайки ги да служат също така автоматично на творческото съзидание в света на човека.---
За да бъдат отклонени всички “сили на нещастието” е необятните космични простори от пагубната им посока, не е достатъчна силата на нашата земна воля и земният човек би продължил да усеща тяхното влияние дори да му се удаде да овладее всички сили на нещастието на нашата планета.---
Ала на тази земя, на планетата, която го носи, всеки човек може индивидуално, с волята си за щастие, да сътвори истински “чудеса” и колкото повече хора полагат усилия в тази посока, толкова по-го-лям ще става броят на щастливите, на носителите на щастие тук, на земята. -
А тъй като всичко е свързано помежду си чрез тайнствени сили на взаимодействие, умноженото щастие на тази земя оказва въздействие и “навън”, върху целия безкраен Космос, и никое въображение не е дотолкова фантастично, че да не изостава в крайна сметка от Действителността, - рече ли да си създаде представа за последиците, които могат да бъдат породени чак в най-отдалечените простори на сферите от бързо нарастващото усещане за щастие на тази земя...
124
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
126
Малцината, които още от зората на времето са познавали тези закони и са живеели според тях, са били доста дълго възпирани да предават мъдростта си на други освен на своите изпитани ученици тук, на земята. Хилядолетия наред те са имали най-различни възможности да проследят и изследват до последните им разклонения духовните закони, на които се основава настоящата книга, и да изпитат тяхната действеност върху самите себе си и в своя собствен живот.
Имаш пълно основание да се довериш на това наставничество, а ако искаш да узнаеш повече за него, моите книги “За живия Бог”, “За отвъдния свят” и “За Човека”, а също “Книга за Царственото изкуство” и “Книга за разговорите” ще ти дадат достатъчно пояснения.
Завършвам сега тази “Книга за щастие-
то” с мокреното желание тя да ти посочи пътищата, по които ще станеш творец на своето щастие. -
Много неща биха могли да се кажат още за различните видове щастие, които можеш да си изградиш на тази земя, но се надявам да не си помислиш, че нарочно съм пропуснал да спомена един или друг вид човешко щастие, щом в тази книга не става дума за него. . .
Умееш ли правилно да четеш, ще намериш приложимо напътствие за всеки вид щастие на нашата земя. -
Исках просто да ти кажа тук в най-сби-та форма всичко съществено, с което трябва да се съобразяваш при всички видове човешко щастие, като съм подбрал само отделни елементи на човешкото щастие на тази земя, които позволяват да се изложи особено ясно същността на това учение за щастието. Не ми беше възможно да избегна напълно повторенията. Бих могъл да го сторя само за сметка на яснотата.
Затова пък се постарах да напиша кол-кото може по-малко страници и все пак да засегна всички точки, които ми изглеждаха важни, за да добиеш ясен поглед върху материята.
Не бих желал книгите ми да се четат като романи, които захвърляме, след като затворим последната страница, за да не посегнем може би никога вече към тях.
Зная, че за мнозина моите книги са станали вече постоянни спътници в живота, и се надявам, че тези хора ще стават все повече и повече.
Но макар да съм писал всяка своя книга с намерението да дам постоянен съветник в ръцете на читателя, особено ми се иска тъкмо тази “Книга за щастието” да не бъде никога далеч от погледа и ръката на нито един свой читател, понеже, докато в други книги говоря за неща, които често са твърде далеч от живота на всекидневието, мисля, че тук съм казал доста неща, за които всеки ден може да даде повод отново да се посегне към книгата и така да се усвои напълно нейното учение.