Трети пък търси своето “щастие” в слава и почести, в постове и титли.
Само малцина знаят, че нито богатствата, нито почестите могат да дадат щастие, и че щастието е сила, която на всеки човек осигурява от всички земни блага точно толкова, от колкото именно той се нуждае, за да живее щастливо,--ни
повече, ни по-малко. -
Който мисли, че ще намери щастие е придобиването на определени земни блага, той търси просто тези земни блага, - не щастието!
Щастие е удовлетворението, което творящият получава от своето творение.
Това творение обаче никога не е завършено и неговият създател познава единствено “почивни дни” - “съботи” на душата, които му вдъхват нови сили за ново творчество.
Щастливият е винаги творящ и никога не се изморява да твори.
Сътвореното от него е основа и предпоставка за неговото щастие, - а щастието му е в творческата сила, осигуряваща всичко, което му носи трайно удовлетворение.
Не всички имат едни и същи потребности, но всеки заел се да сътвори своето щастие, ще постигне всичко, от което наистина се нуждае за щастието си.
«Първом търсете царството на Бога и неговата правда, и всичко останало ще ви се придаде!»
Колко превратно са били тълкувани тези думи на Учителя от Назарет!
Наистина според книгите, излагащи неговото учение, той е изрекъл и думите: «Царството Божие не е тук или там; то е
във вас!», и е посочил по този начин една сила у човека, чиято “правда”, чиито законни условия трябва да бъдат изпълнени, за да може “всичко останало да се придаде”,--само че кой е имал сме
лостта да изтълкува словата му с онази простичка мъдрост, с която Учителят някога ги е казал!?!
От възвестеното от него “царство Божие” маловерни души са направили царство на елейни проповеди и блудкави утешения, или пък, в пълно противоречие с неговите думи, са търсели това “царство” в някакъв далечен “горен” свят, пренебрегвайки учението му, че «царството Небесно е близко».---
защо тази обвързаност със земно-сетивната форма на н€гледа пречи на човека да осъзнае, че “царството Божие” може да стане жива действителност в него и че “царството Небесно” го заобикаля отвред дори когато му се струва, че е попаднал в “ада”! . . .
Достатъчно е само да навлезе “в себе си”, за да открие едно неизчерпаемо съкровище, — достатъчно е само да насочи навън вълните на онази скрита в него сила и лицето на земята ще се обнови.
На всички посветени от всички времена е било обаче посочвано, че през настоящия космичен период малцина само са готови да позволят на тази воля за освобождение да бъде дейна в тях и че първо трябва да настъпи нов космичен период и да възникне нова Земя, преди надеждата, че “всички твари ще бъдат освободени от синовете Божии”, за която говори Павел, да стане космичен факт.-----
Повечето хора все още държат сами волята си твърде здраво окована от “хипнозата” на земносетивната форма на н€г-леда и затова не се решават да поверят на силите наДуха насочването на нещата в земносетивния свят.
Те малодушно чакат нещо, което да им помогне механично отвън - или отдавна са погребали всичките си надежди и очаквания - и едва премалцина дръзват да направят дори само опит да станат духовни кърмчии на своята съдба. -
Ала тези “малцина” могат и през сегашния космичен период да станат по-многобройни - мнозина таят в себе си смътното усещане за една заложена в тях сила, без да знаят какца я овладеят.
Възвестеното им в тази книга учение може да им посочи правия път и този, който им го възвестява, само дава израз на прастара мъдрост, пазена в строга тайна в миналото и само в редки случаи предавана от призвани Учители на специално избрани хора.
Става дума за знание, натрупано от опит и изпитано в течение на хилядолетия, и никой, който се е опитвал да го приложи, не е оставал излъган.
Тези, които го предават сега по-ната-тък, са готови да го разкрият пред цялото човечество и да поемат отговорността за това.
Възвестеното тук учение за земното щастие е като сключен пръстен.
Единствено е теб е силата да сътвориш своето щастие, а всяко щастие се основава само на способността на творящия, защото единствено удовлетворението, което дава тази способност, е истинско щастие.---
Ти си длъжен да приведеш в действие дремещата в теб сила, - длъжен си тук, на тази земя, да си изградиш най-голямо-то възможно щастие, а как да изпълниш своя дълг, ще разбереш сега от тази книга. -
«АЗ» И «ТИ»
30
Ти възприемаш единствено себе си като
“Дз” и в този “Аз” не можеш да вместиш никого другиго освен себе си.