Както неумолимо общочовешкият организъм трябва да събира от всеки свой член всяко вземане, чието изплащане умишлено се “забравя”, така безучастно и автоматично е принуден той да следва и друг един закон, който прави невъзможно за него всяко насилие, забранява всяко принудително събиране на дълговете, щом у теб действително е налице дори само волята да изплатиш своето задължение и докато продължаваш да се чувстваш задължен, - дори ако обстоятелствата не ти позволяват още да върнеш незабавно целия си дълг, без отново да причиниш вреда на себе си или на другите.
Необходимо е да знаеш това, което казах по-горе относно закона за уравняването в общочовешкия организъм, - ако искаш да изградиш своето щастие.
От теб зависи дали ще проследиш и по-нататък действието на този закон в неговите тъй разнообразни разклонения в живота на всекидневието. - Това в никой случай няма да ти навреди.
Ако си решил да станеш творец на собственото си щастие, скоро ще откриеш, че жадуваното от тебе щастие е в далеч по-голямата си може би част най-плътно вплетено във взаимовръзките на твоя “Аз” с всичко, което е “Ти”. -
Твоето щастие има нужда да обхване и любовта във всичките J форми.
А любовта - и тук аз имам предвид не само “половото общуване” - винаги се нуждае от едно “Ти”, дори това “Ти” да си — ти самият.
Тук също е в сила законът за уравняването и ти не можеш да очакваш любовта ти да остане без разочарования, ако “забравяш” да осигуриш равностойна отплата или ако искаш да получиш повече, от-колкото даваш!---
За всичко, което искаш да получиш, ще трябва да предложиш пълноценна равностойност, иначе един ден общочовешкият организъм ще изиска от теб каквото си останал да дължиш и не бива да се оплакваш, ако той предяви правата си без изобщо да се съобразява с твоите желания...
Все едно дали се отнася до поведението ти към напълно чужди хора, дали твоята любов и потребността ти от любов се проявява в отношенията между мъж и жена, дали става въпрос за любовта на родители към деца, на деца към родители или за любовта между братя и сестри, — никога не бива да очакваш повече, отколкото даваш, а дадат ли ти повече, гледай е най-скоро време да се отплатиш за това, ако не искаш дължимото да ти бъде взето, когато най-малко очакваш, и то по начин, който може да не ти се никак понрави! ----
Духовните закони не действат по-различно от така наречените физически закони на външната природа, а когато нарушиш някой от тези закони, от опит знаеш, че трябва да понесеш последиците, все едно дали те ти харесват, или не.
Да се очаква “прошка” или отменяне на последиците при несъблюдаване на духовните закони би било също така са-монадеяно, както и при нарушаване на кой да е физически закон. - Ив двата случая това би означавало да искаш заради твоята грешка да бъде накърнен космични-ят порядък.---
Тъй като милиарди хора допускат всекидневно такива грешки, “прошката” в случая би означавала не друго, а затъва-нето на всички духовни светове в непрогледен хаос. ..
Отърси се от тъпото, мрачно лекове-рие на дивака, който възроптава срещу своя истукан, когато сметне, че той отказва да се подчини на волята му, - и укрепи в себе си по-скоро вярата в неизмеримото цяло, чиято част и център като част си ти, за да проумееш с какво пренебрежение си дръзвал да мислиш за едно Божество, което трябвало да постави глупавите ти желания над присъщите му предначертания, защото не ти харесва да понесеш като част от цялото последиците от своите действия.
Ако успееш един ден да постигнеш върховно познание, не ще можеш вече да си спомняш без най-дълбок срам за дните, когато ти се е струвало напълно в божествения ред на нещата един “Син Божий” да трябва да страда за твоите деяния, защото си смятал по този начин ти самият много удобно да се отървеш от всички техни последици...
Тогава ще ти стане съвсем неразбира-
емо как не си предпочел по-скоро пълното си самоунищожение, вместо дори само за миг да изтърпиш мисълта един невинен да изкупва твоята вина с кръстни мъки.-------
Но дори да си от онези, които смятат, че сами носят отговорност за своите деяния, боя се все пак, че едва ли съзнаваш до каква степен си също така отговорен и за всичките си мисли.---
Казах ти вече, че няма нищо скрито за общочовешкия организъм, от който ти си част, и че и най-съкровените ти мисли са разбулени за него.
Тук обаче не искам да създам погрешното впечатление, че говоря за някаква “душа на целокупното човечество” като за самостойно, съзнателно същество!
Общочовешкият организъм се осъзнава винаги само в своите “центрове” - в отделните хора и във всеки индивид той осъзнава себе си различно, при това ту в по-голяма, ту в по-малка степен.