Когато казвам: “нищо не остава скрито за общочовешкия организъм като такъв”, - с това искам само да ти помогна да разбереш, че всичко, което мислиш или вършиш, въздейства с автоматична сигурност далеч отвъд твоята личност върху съвкупния духовен организъм на човечеството като цяло и там поражда последици, чиито причини след това често търсиш напразно, защото никога не ти е идвало наум, че и най-беглите ти мисли, които си смятал за скрити едва ли не от самия тебе, са могли да причинят толкова сериозни последици. -----
Искаш ли наистина да станеш творец на щастието си, трябва да знаеш, че твоите мисли ти служат вярно като послушни добичета, ако си ги възпитал за такава служба, но се развилняват като диви зверове, ако - отвикнали да ти служат - ги пуснеш разюздани срещу човечеството. -
Не можеш да бъдеш истински щастлив, ако не създаваш, доколкото зависи от теб, възможности за щастие за другите, и обратно - ти унищожаваш щастието на своите ближни, ако мислите ти се втурват като разярени бикове в цъфналите градини на техните души.. .
Мислиш ли хармонично, ще предизвикваш и у другите хармоничен отзвук, а мислиш ли за разруха и хаос, ще предизвикваш разруха и хаос и у другите.----
Ти не би могъл да запазиш самия себе си здрав, ако мислите ти не са постоянно насочени към здраве, красота и сила, но, от друга страна, ще се превърнеш за другите в огнище на зараза, ако, дълбаейки душевно в своите недъзи, мислиш само за болести и страдания.
Познавам едного, който бе обявен от лекарите за “неизлечимо”болен, а болестта му бе такава, че и днес никой лекар не е в състояние да я изцери, - но със силата на своите мисли той се излекува сам и десетки години вече живее като здрав човек.
Познавам и друг, на когото пък по негово собствено настояване разкриха, че му остават да живее “в най-добрия случай още четири-пет години”; - той не взе нито един от предписаните му медикаменти, не приложи никакво “лечение” и си постави за цел да оцелее единствено чрез силите на мисълта си. Стават вече почти двайсет години, откакто го бяха “отписали”, а той си е жив и здрав, без следа от болна-вост, бодър, със свежи сили и днес му се струва като лош сън времето, когато се е нуждаел от лекари.---
Такива хора действат като центрове, излъчващи здраве далеч около себе си, макар от строго медицинска гледна точка да не могат да бъдат смятани за де факто “излекувани”.
Те се чувстват излекувани и времето им е дало право, тъй като оплакванията им са изчезнали.
Увереността, вдъхната им от успеха, дава нова, неотразима сила на техните мисли, и това ги прави способни да действат в широк обсег като истински носители на здраве. —
Мислиш ли непрекъснато за бедност и нищета, бедността и нищетата няма да закъснеят, - страхуваш ли се непрестанно от някоя беда, злата участ непременно ще те следва по петите!
Напротив, дори в най-мрачния час не смятай своята кауза за загубена и тя няма никога да бъде загубена за теб, - ти с положителност ще намериш скоро някакъв изход!
Гледай на сполетялата те беда само като на изненадала те при излет буря и можеш да бъдеш сигурен, че все по-рядко и по-рядко ще те спохождат беди!
Самият ти си магнитът на своите радости и неволи!
Ти можеш да се “настроиш” за силите, които твърдо искаш да привлечеш, и те непременно ще те последват. -
При това ти действаш, като “Аз”, не само върху себе си, но същевременно и върху всяко “Ти”, свързано духовно с тебе в общочовешкия организъм.---
Силата на твоето въздействие зависи много по-малко, отколкото си мислиш, от външните разстояния; всички степени на въздействие се определят всъщност отпо-голямото или по-малкото сходство на твоите собствени душевни трептения с тези на другите хора, - но всеки един от милиардите индивиди, възприемани от теб като “Ти”, ще бъде така или иначе достигнат от отзвука на упражненото от теб въздействие. -
Затова и отговорността ти е огромна!
Никога не си сам, дори да се мислиш скрит зад най-дебелите стени...
Като “Аз” ти винаги постъпваш е съотношение и във връзка с всяко “Ти”, за-щото, макар да си един-единствен по рода си “Аз”, между всички “центрове” на човечеството като цяло съществува все пак пълна идентичност...
aogcHLf
52
Не може да се говори за щастието, без да се спомене за онова щастие, което две човешки същества могат да си изградят в любовта.
Твърдо лесно обаче се забравя, че и щастието на любовта, като всяко друго щастие, иска да бъде сътворено. —
Мнозина прекарват живота си в постоянно очакване на някакво предстоящо “щастие”, а немалко от тях не жадуват за друго щастие освен за щастието на любовта между мъжа и жената.