Някои чакат напразно цял живот, защото по своя път така и не успяват да намерят щастието такова, каквото те си го представят.
Други пък вярват, че са намерили един ден своето любовно щастие, но не след
дълго настъпва “раз-очарование” и те загубват всякаква вяра във възможността да постигнат трайно щастие в любовта. -
В ушите им отекват нелепи приказки за “борбата на половете” и това прави положението още по-отчайващо. . .
Ала претърпелите такова раз-очарование далеч още не са се истински избавили от илюзорното “очарование”, - а са станали просто жертва на една нова илюзия. —
Първоначално са смятали, че щастието в любовта е дар на “случайността”, че то би следвало да бъде намерено и запазено без каквото и да е усилие от тяхна страна.
Сега те са се избавили привидно от тази илюзия, но само що се отнася до собствения им взаимен избор, - за да станат веднага жертва на новата илюзия, убедени, че цялото им не-щастие произлиза единствено от техния погрешен избор. —
О, не! - Вие, които се мислите за “измамени” в своето любовно щастие,--
вашият пръв импулс, тласнал ви един към друг, едва ли ви е подвел (в повечето случаи), - но вие сами себе си мамите, тъй като не можете да се отърсите от погрешното убеждение, че всяко щастие в любовта трябвало да се постигне без усилие от ваша страна...
Вие просто не сте още наясно, че трябва първо сами да сътворите щастието си, за да стане то ваше трайно притежание и да обогати завинаги живота ви! -
Вашата воля да постигнете действително щастието не е била още чиста!
Желанието да намерите пълно щастие в любовта е било наистина налице у вас,
но “желанията” нямат никога повелителна власт, а своята воля, която единствена би могла да създаде вашето щастие, -вие сте разпокъсали на хиляди дребни домогвания, вместо да я съсредоточите върху едничката цел: да сътворите своето щастие!---
Този, който иска с цялата си воля, а не просто “би желал”, да постигне щастие в любовта, - трябва да иска тук само своето щастие и нищо друго.
Той не бива да смята за предварително осигурено нещо, което тепърва му предстои да създаде, - не бива като насън да посяга към плодовете, преди да са могли да узреят, - плодове, които той вижда само в своите сънища и които до болка ще му липсват, когато едно внезапно пох-лопване на действителността го изтръгне от съня му. —
Още от първия ден на своята любов той е длъжен да развива в себе си волята за щастие и да подчинява на нея всички цели и въжделения, породени единствено от желанията му. —
Щастието в любовта може да се завоюва само ако се стремиш с истинско “свое-нравие” на волята да останеш трайно щастлив с човека, когото обичаш.
Не бива нито за секунда вече да си “играеш” с мисълта, че нещата биха могли “да вземат и друг обрат”.-----
И “щастието на любовта”, като всяко щастие, е щастие на творящия, удовлетворението от успешната творба, - то е и “творението”, и способността да се твори. . .
А творбата на любовта винаги иска любимият човек да бъде щастлив благодарение на нас и ние преживяваме като свое собствено щастие удовлетворението, че можем да го направим щастлив. -
Но който притежава вътрешната способност да направи щастливо друго човешко същество, той има също така и способността да го направи дълбоко нещастно. —
Ако всеки ден не си поставяме все отново и отново с твърда воля целта да използваме собствената си сила единствено за щастието на любимия човек, тази сила ще стане робиня на орда демони, ордата на хилядите по-малки и по-голе-ми желания, възникващи всеки час различни в нашия живот. . .
Тогава любовта ти, ако е истинска, може и да оцелее въпреки все новите и нови мъки, ала щастието на любовта, което в седмиците на опиянение и мечти си смятал вече за завоювано, твърде скоро ще отлети от тебе, вместо да стане твое трайно достояние.------
И двамата ще се питате: «Как става така, че не се разбираме, че непрекъснато си създаваме мрачни, безрадостни дни, след като въпреки всички взаимни терзания сърцата ни говорят, че все пак се обичаме истински!?!» -
Ала никога не ще намерите единствено спасителния отговор, във ведрите си часове ще сключвате все нови и нови съюзи, за да ги нарушавате веднага след това, ще се измъчвате и съсипвате взаимно и - в най-добрия случай - ще се примирите да водите жалко съществуване един до друг, — убедени, че и двамата сте просто жертви на жестока съдба. . .
Но в повечето случаи всичко това е само заблуда, само следствие от една илюзия, която мечтае за щастие и се надява да го получи по образеца на своите мечти, вместо да го поиска решително и с твърда воля да го изгради. -