Тя е отворена пред всички ни врата.
Единственото страшно „Не“ срещу смъртта.
Аз имам правото — по-точно свободата
да я сравня със светлината и водата —
с артезианската — по пластика — вода.
Голямата и отговорна Свобода
случайното си кратко име да забравя —
в концлагера на любовта ви да я правя,
да се усмихна аз и да приема риска —
донякъде ли? Не! Тя целите ни иска!
Тя — Свободата — се изгражда и руши
не в директивите — а в нашите души!
На думите е Тя душата строга.
Как ражда — и как бди над диалога.
И никой няма право! Само Тя
ми дава право да говоря — и летя.
Тя е живота ми във действие и сила.
Към нея се пристъпва нежно с — Мила,
о, мила, сладка Свобода… И разбера
високо там — в нощта, — че няма да умра.