Действителността обаче ни показва въпреки всичко един далеч по-достоен, далеч по-възвишен образ, отколкото и най-разпалено цветистата фантазия би могла някога да обрисува...
Тихата дейност на членовете на Обединението обхваща всички области на духовно развитие на човечеството.
През техните ръце минават нишки, които често завършват с прояви на най-възвишена човешка творческа сила, на най-високо разгръщане на човешките възможности...
Те действително преместват планини, без да мръднат пръста си, защото волята им, насочвана от най-чисто духовно познание и напълно пречистена от всякакви лични желания, стои зад немалко воли, използуващи и задвижващи други мозъци и ръце! –
За факирски фокуси обаче в дейността на „старшите Братя” на човечеството няма абсолютно никакво място!
Те работят само по чисто духовен начин за осъществяването на неизмеримия план на развитие, предначертай на земното човечество от един вечен космичен закон, и дейността им не познава никакъв специален личен интерес нито пък каквото и да е предпочитание към отделни хора дори ако то е резултат на най-идеалистични подбуди. –
Който търси груби „чудеса”, той няма да ги намери тук!
Действителните събития в дейността на „старшите Братя” могат да бъдат понякога наистина „чудотворни”, но колкото повече заслужават такова наименование, с толкова по-голяма сигурност те остават скрити за външните погледи. –
А в сферата на влияние на тази духовна дейност попада всеки земен човек, който сериозно взема присърце постигането на максимално възможното за него през този земен живот духовно развитие.
Колкото по-чиста е волята му, – колкото по-освободена е вече тя от себични желания, – толкова по-чисто ще може да се влива в него Духовното и толкова по-силно ще чувствува, той в себе си това влияние.
Безброй хора го усещат, без да подозират откъде идва то... >
СВРЪХСЕТИВЕН ОПИТ
Всеки човек може в даден момент, когато са налице определени свръхсетивни предпоставки и няма прекалено силни съпротивления във физическия свят, да преживее свръхсетивен опит.
Най-склонни към това са най-простичките натури и – хората на изкуството, доколкото дарбите им са вродени, – доколкото те са истински творци, същински „одарени сърца”.
Вътрешното „приемане” на една творческа идея, – на една истински художествена представа, – е вече само по себе си едни вид „свръхсетивен опит”. –
Но въпреки това съществува разлика от небето до земята между всякакъв вид художествено „вдъхновение” или преживян в даден момеят по-висш свръхсетивен опит, какъвто е достъпен за всеки човек и какъвто една особено склонна натура може да преживее е голяма интензивност, и оня вид свръхсетивен опит, достъпен за малцината, за които наследството на духовния човек е наистина нещо повече от предмет за задоволяване на порива към знание, – които всъщност знаят, че то им е поверено само за да могат да посочат от високите планини пътя на своите „по-млади” братя.
Аз не говоря тук за онова, което светът разбира под названието „мистици”!
„Мистиката” и „Царственото изкуство” на истинските „посветени”, удостоени като такива единствено в Царството на субстанциалння Дух, са много различни неща!
Случаят е мистѝка прилича на този с художника...
И той като него получава „вдъхновение” от една непозната за него сфера, в която никога не може да встъпи в пълно съзнание и с будни сетива.
„То” го сграбчва, овладява го и той става говорител на тази непозната сила или само преживява нейното въздействие в „безсловесно съзерцание”.
При „посветения” в Царството на субстанциалния Дух; истински „ръкоположения жрец на Царственото изкуство”, сина и брата на „Светещите в Прасветлината”, – – става нещо коренно различно!