Той живее, в пълно самосъзнание, винаги и непрекъснато в трите свята, обединени в света на Действителността: света на физическата материя, света на свръхматериалните, но субстанциални душевни сили, и света на субстанциалния, чист Дух.
Той никога и при никакви обстоятелства не е в състояние на екстаз, нито пък на така наречения „транс” и е далеч от всяка мистериозна практика, защото иначе не би могъл да принадлежи към кръга на своите духовни Братя и възвишени Отци.
Докато събира опита си в свръхсетивни сфери, той остава съзнаващ своето битие във всичките три свята, затова и съзнанието му в този външен сетивен свят, присъствуващ за всички хора в будно състояние, не се помрачава ни най-малко дори за миг.
Неговото познание за „външните” неща е – напротив – разширено и възвисено до оная яснота, която погледът му добива в свръхсетивното...
Докато „говори” в свръхсетивното поле със своите духовни Братя, – и те „разговарят” с него, – той е в състояние същевременно да вижда и да усеща със същата яснота и най-малкото явление в заобикалящия го материален свят, както и онова, което може да се възприеме само с духовни сетива.
Не настъпва никакво „стесняване”, а по-скоро едно почти безкрайно разширяване на съзнанието...
Много от онова, което се „казва” в света на субстанциалния Дух, обхващащ на свой ред безброй „светове” в себе си, не може никога да се изрази с думите на един човешки език, – и все пак то е ясно „слово”, с ритъм и форма, пълно със смисъл и истина, така че е възможно наистина да се намерят подходящи за него думи в човешките езици, но не и: – ведно с тези думи да се предаде и духовното прозрение, духовното вникване, което позволява всичко в субстанциалния Дух да се опознае едновременно от всички страни. –
Онова, което може следователно да се „преведе” с думите на даден човешки език, е обусловено от индивидуалните особености на действуващия Брат, както и от времето, което той действува, от заобикалящия го на земята културен кръг.
Но всяко негово съобщение отговаря винаги и при всички обстоятелства на най-чистата истина, – то е непомрачено разкриване на абсолютната Действителност, каквато тя се представя по всяко време пред погледите на всички „посветени в Царственото изкуство”, освободена от всички неизброими възможности за заблуда и източници на грешки, съпътствуващи изследователската дейност във физически материалния свят. –
За „спекулации” и философски остроумничения на човешкото, обвързано със земята мислене в световете на субстанциалния Свят на Духа няма никакво място!
Тук съвсем не се „извежда” една „истина” от друга, – както това става при обусловеното от разума, земно търсене на познание!
Всички истини стоят като Реалности пред зрящия в Царството на субстанциалния, чист Дух! – – –
Привидните „противоречия”, винаги така усърдно търсени от неспособните на проверка чрез собствен опит в съобщенията на „посветените” от всички времена, се обясняват достатъчно с вида на свръхсетивния начин на възприемане, при който всички неща се опознават винаги едновременно от всички страни, докато вестителят е принуден да показва само ту едната, ту другата страна, ако иска да стане разбираем доникъде за съвременниците си, които не могат да виждат по същия начин, – – още повече че твърде често става дума за неща, при които всяко сравнение „куца с двата крака”, тъй като нищо земно не може да бъде уподобено на описваната субстанциално-духовна Действителност,
Местният колорит на езиковите форми, чрез които един Брат на „Светещите в Прасветлината” си служи при своите съобщения, е – напротив – винаги зависим от неговата лична преценка и се определя от пиетета към предишните му Учители, от лични предпочитания или от съображения, свързани с художествената форма.
Въпреки че сърцето на – Азия и днес, както преди хилядолетия, крие в себе си земното място на Храма на субстанциалните духовни сили, никой от Братята, които гледат на този духовен център на нашата планета като на своя истинска земна родина, не е длъжен да използува при съобщенията си религиозните и философските понятия на Изтока.