А ако някой член на този кръг, като човек на Запада, все пак използува езиковите изразни средства на народите от земите на изгряващото слънце, то това става по свободен избор, – от предпочитание към поезията на Изтока, – от любов към някои езикови изразни средства, – а и най-сетне: за да може незабравимото преживяване да запази своя оригинален колорит...
И най-високоразвитият от действуващите Братя е човек и от сърце се радва на човешката си природа, – той съвсем не е лишен от човешки наклонности, – нито пък е някакъв чужд на всичко земно аскет, – – въпреки че мнозина фанатични отрицатели на земното са абсолютно неспособни да разберат това, тъй като те вече не могат да се отърват от обаянието на своите верски догми, почерпени от долния свят...
А кой чувствителен човек не би проявил склонност да говори за обектите на своята любов в онези форми, в които благи Учители за пръв път са му проговорили за тях!?
Същите неща обаче биха могли лесно да се предадат и със съвсем други, местни изразни средства, без при това да загубят нищо от своята правдивост.
Единствената опасност е „преводът” да бъде дело на непризвани. –
Много по-трудно, отколкото мнозина може би си въобразяват, е да бъде увенчано с индийски тюрбан едно изречение на някой истински „посветен” Учител, широко известно под християнско наметало, или пък една, формулирана по китайски начин, мисъл да се претопи във формите на европейското мислене! – –
А за да може една духовна истина, стояща твърде далеч от западното мислене, да стане все пак разбираема за човека на Запада, е необходимо многократно съчетаване на понятия от представните светове на най-различни народи. –
Нека никой търсещ не се подвежда от такава свободна употреба на изразните средства и да мисли, че авторът има за цел да пропагандира ония религиозни или философски учения, от чието представно богатство е възприето онова, което се е оказало годно да подпомогне опознаването на правечната – Действителност! – –
Известно е, че човешки общества, които насочват своите членове към стоящи далеч от всекидневието цели, имат обичай да не използуват в своя кръг всекидневните имена на съмишлениците си и вместо тях да им дават „нови”, други имена.
Откъде води началото си този обичай и че той идва от най-дълбока древност, ще стане може би ясно от по-нататъшното изложение...
Нека тук бъдат не без основание напомнени също ония думи от Битие:
„...и няма вече да се наричаш Аврам; а ще бъде името ти Авраам...”
Както и:
„... няма да се наричаш Иаков, а ще бъде името ти Израил”2
– – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – –
„Името” на едно индивидуално духовно същество е нещо съвършено различно от свързаното с външни обстоятелства наименование, давано на земния човек според народните обичаи и на езика на неговата страна. –
И земният човек е една духовна индивидуалност, но той, с много малко изключения, срещани по всяко време, още не знае „своето име”. –
Едва когато осъзнае субстанциалната си духовна същност, той узнава и „своето име”.
Така че „името” на един истински „посветен” в Духа Брат, което по-рано е било държано в строга тайна от страх да не бъде „осквернено”, ако влезе във всяка уста, съвсем не е някакво произволно наименование като „гражданското”, така наречено име, което дължи формата си на местожителството на предците, на професията или на дадено качество на някой далечен предшественик, или в последна сметка на родителския произвол! –
То се дава на „приетия” Син и Брат от „най-старшите” между Братята и на „езика от букви”, използуван от „Братята тук на земята”, обозначава ония сили, които се изявяват в духовното битие на Брата...