Неговата „носеща” сила пък се основава на определени „букви”, така че действуващият Брат би могъл да се „нарече” и с други думи, стига само в тях да се съдържат тези „букви”, които образуват неговото „космично число”, – – неговото вечно дадено в Първичния Дух субстанциално-духовно „име”...
Така над „името” с вечно духовно значение все още е хвърлено едно, макар и само по себе си вече свято було, това „име” не може да „изрече” никой, дори и да знае „буквите” – носители, – освен единствения, който сам е това „име”... – –
В своето „име” Братът е „Слово” в Пра-словото: – като самоизговор на Прасловото а една индивидуална, сама себе си съзнаваща, субстанциална, духовна форма...
– – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – –
„Научноизследователските методи” за изучаване на Духовното са естествено толкова малко познати в обединението на „Братята тук на земята”, колкото и на техните духовни „Отци”, които никога не са „падали” от Прасветлината.
Мъдростта на истински посветения в Духа не се състои в събиране и непрекъснато умножаване на онова, което той „знае” посредством земния си разсъдък, а в притежаването на определени святи сили, чрез които той може по всяко време да опознае в Действителност, – по същество, – обекта на своето познание.
Знанията му, придобити по земен начин, са в своята съвкупност абсолютно несъществени за него и само в изключително редки случаи са съвместими с духовната мъдрост.
Колкото повече такива знания е имал той, толкова по-трудно му е било някога, когато е бил още „ученик”, да преодолее каузалните пречки, което е необходима предпоставка за всяка заслужено „посвещение”...
Духовният ученик не бива да пита за „причини”, ако иска да премине успешно това „обучение”, отварящо накрая пред добилия това право оная порта, която никаква земна ученост не би могла да му отвори. – –
Освен това истинският „Посветен” никога не разпространява някаква научна или верска „система”.
Пред неговия поглед е широко разкрита Действителността на нещата в духовния свят и когато поучава, той говори винаги само за тази Действителност, която никаква мисловна или верска система не би могла да обгърне в себе си.
Такива „системи”, доколкото засягат нещата от духовната сфера, са винаги само вторични образувания на други мозъци, присвоили си съобщенията на някой, който ги е познал в съзерцание и чрез собствено преосъществление.
Самозваните „изследователи на по-горните светове”, парадиращи с „научно” систематизиране на своите „опитни резултати”, не бива по никой начин да се оценяват като духовно „посветени”!
Всички подобни „изследователи” на „окултното” не са нищо повече от заблудени роби на собствената си пластична фантазия, – една крайно опасна и пагубна сила у човека; когато е насилствено подтикната към действие, тя кара клетата си жертва да вижда как добива форма всеки образ, лелеян преди това като модел от самата нея – често пъти несъзнателно, – в нейните собствени мисли, желания и страхове. –
По този начин са възникнали всички ония; чудовищни „странствувания в по-горни полета” и описания на „висши светове”, спечелили на не един „изследовател на Духа” и „езотеричен учител” славата на мистериозен „ясновидец” в кръга на неговите последователи, при което във всеки отделен случай остава да се провери, – обикновено това не е никак трудно, – каква част от неговите думи се оказва съзнателна прибавка или допълнение.
И понеже тези образувания на „пластичната фантазия” могат лесно да се предават чрез душевна зараза, то последователите и учениците на подобни „пророци” и основатели на секти вярват, че сами са се убедили в истинността на откровенията на своя „велик учител”, стига по време на мистериозното „езотерично обучение” той да е успял да предаде в съзнанието на учениците собствените си творения, – почти така, както всеки изкусен хипнотизатор може да накара своя опитен обект да види и да преживее всичко, каквото, той пожелае. – –