Чуй сега още едни съвет!
От деня, в който си се вече решил да тръгнеш по този „Път”, ще трябва да си отрежеш една здрава пътнишка тояга.
Ти ще намериш „подходящото дърво” тогава, когато се научиш с чувство да откриваш силата на словото такава, каквато тя се изявява във всеки човешки език! –
Избери си думите, които говорят на сърцето ти, – думи, от които се чувствуваш „обзет”, „възвисен” и „преизпълнен”!
Отделяй по малко време всеки ден и ако е възможно, отделяй го все в един и същи час, – време, през което да можеш да се стремиш към съзерцателно единение с Духа на тия думи, без при това да бъдеш смущаван от външни задължения.
Запази тогава дадена дума, която те е „обзела”, за по-дълго време през своя „тих час” – като задача за упражнение на мисълта – също както флейтистът „упражнява” отново и отново една и съща мелодия, докато постигне пълна чистота на тона. – –
В тази книга ще намериш много думи, които са подходящи за такова „упражняване” на мисълта ти.
Други пък съм дал на други места.
Не е необходимо обаче да се придържаш само към моите думи!
„Свещените книги” на човечеството изобилствуват от думи, които могат да те „покъртят” и да те „издигнат” до себе си. –
Поетите и мъдреците са дали такива думи наистина в изобилие!
Опасно е само едно: да не приемеш чрез тези думи същевременно и погрешното учение, влагано обикновено в тях поради неразбиране или по общоприета традиция. – –
Затова те съветвам в началото все пак да си избереш думи от моите книги, ако си готов да се довериш на моето наставничество.
Започни с това да се опитваш, както вече ти казах, да проникваш първо чрез „мислене” в дълбочината на тия думи!
А след това се постарай да стигнеш чрез тях до един начин на мислене, който е „безсловесен”!
Не си отдъхвай, докато не почувствуваш в „безсловесно” съзерцание, че напълно си постигнал най-дълбокия смисъл на избраните думи!
Задръж ги пред очите си, отделно от другите думи, написани с ясен почерк от твоята собствена ръка!
Вживей се в избраните от тебе думи, сякаш те са твои собствени!
Опитай се да създадеш у себе си духовното състояние на онзи, който първи е написал тия думи!
Постарай се да пробудиш вътрешния си слух, опитвайки се да „чуеш” дълбоко вътре в себе си звука на думите!
След като отбележиш сигурни успехи във всички тези форми на вживяване, продължи по-нататък, – но не преди това! – дори и то да ти отнеме много дълго време. –
Предупреждавам те да не се опитваш „прибързано” да вървиш напред!
Може да ти се струва наистина, че „за няколко часа” ще успееш да постигнеш всичко това...
Може би още днес, докато получаваш моите указания, вече си мислиш, че нямаш повече никаква нужда от такова упражняване на способността си да схващаш...
Мнозина, поискали някога да тръгнат по Пътя, са оставали още в началото му, понеже са мислили така! – –
Тук се изисква повече, отколкото може би предполагаш на пръв поглед!
Твърде често човек е принуден да говори със сходни думи за много неща, които са напълно различни по своята същност. –
Не онова, което поетите наричат „чувство за езика”, се изисква от тебе тук, макар че един човек, свикнал да усеща звука и ритъма на речта и да чувствува стойността на думите, е вече на половин път да разбере поставената тук задача...
Постигнеш ли обаче действително всичко, което се изисква тук, тогава едно ново голямо разширяване на твоето усещане, едно далеч по-будно изживяване на твоето съществувание ще ти даде увереността, че си защитен срещу всяка самоизмама.
Тогава продължи нататък, – ти, който се стремиш към най-високата от всички човешки цели!
Сега трябва да се опиташ да почувствуваш ония думи в себе си, с цялото си същество!
Сега тези думи трябва да оживеят във теб самия! –
Не само душата ти трябва да е проникната от „Духа” на думите, а и земното ти тяло трябва сега да се научи да усеща с всяка една своя фибра тези думи! – –