Думите трябва да се слеят в едно битие с теб, с твоята душа и с твоето тяло! –
Земното ти тяло трябва да се превърне в тяло на избраните думи, сякаш те са единственото живо нещо в него. – –
Силите на душата ти, непоколебимо обединени вече в твоята воля, трябва сега да се обединят и с избраните от тебе думи и ти трябва да се усещаш като съзнание на тези думи! – – –
Тогава вече ще си постигнал много нещо по своя Път!
Ти за пръв път сега ще изпиташ какво е „животът”, който движи и тебе, както и, всичко живо!––
Ще се чувствуваш като на някоя нова Земя, – като в един нов, никога неподозиран свят...
Ще разбереш дълбоко, че всяко състояние, което хората на земята наричат „будно”, не е нищо друго освен дълбок, тежък сън, изпълнен с объркани видения.
Още тук можеш да започнеш ясно да виждаш духовния овят, ако заложените по рождение в тебе сили позволяват това и ако си човек на зрителното, а не на мисловното възприемане. –
Но ако ти поради своята характерна същност се чувствуваш само тогава „наясно”, когато можеш да „с–хванеш” обекта на своето познание, то ти ще стигнеш по-скоро не до „виждане”, а до преживяно с–хващане...
Ще се преобразиш в нов човек и ще си постигнал едно съзнание за самия себе си, което едва ли е сравнимо със сегашното ти съзнание!
Както сияещото в зенита слънце поглъща в светлината си пламъка на малкото газениче, така ще се разтвори и изчезне в едно ново съзнание онова, което днес все още наричаш свое „съзнание”...
Тогава ти ще знаеш защо мъдрецът говори за „живота” като за „Светлина” на човеците и ще разбереш величавия смисъл на така често тълкуваните думи:
„В начало беше Слово, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото.”
„В Него имаше живот, и животът беше Светлината на човеците.”
„И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе”10 – – –
Написалият тия думи е знаел много добре какво казва, а и ти ще го узнаеш, когато стигнеш до това място по своя Път...
Обаче – „Царството небесно бива насилвано, и насилници го грабят”11 – –
Ако не надвиваш нетърпението си, ако не упражняваш упорито и с постоянство своите сили, ти никога няма да имаш правото да очакваш успех.
Недей обаче да мислиш, че необузданият стремеж към насилствено придобиване или лък трескавото напрежение биха могли да те доближат до твоята цел!
Не това искат да кажат тия думи!
Ти винаги трябва да си обзет от настроение на светло спокойствие и тиха радост и единствената ти грижа трябва да бъде насочена към това да постигнеш с неизказано внимание онова едва доловимо, вътрешно чуване, за което вече говорих.
Необходима ти е повече „сила” да си държиш така „юздите”, отколкото биха изисквали от теб немалко героични и далеч по-очебийни дела...
Но ако добре си преценил казаното от мен и си готов да правиш занапред необходимото, то аз мога да те уверя, че и ти ще принадлежиш един ден към ония, които имат право от собствен опит да узнаят тайната на „Царството небесно”.
– – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – –
Така че тръгни сега по своя стръмен Път!
Нека неуморно постоянство те съпътствува до края!
Помощта свише ще бъде по всяко време близо до теб.
Недей се озърта назад към живота, пълен със скърби и радост, с прегрешения и заслуги, който може би си оставил зад себе си!
Знай също, че за твоята задача е все едно дали си усвоил цялата земна ученост, или пък си най-невежият между невежите! – –
Не се старай да се разграничаваш от хората и не мисли, че особеният начин на живот, чужд на твоето време и на твоята страна, би бил от някаква полза за тебе...
Още по-малко може да ти помогне или навреди по твоя Път начинът на храненето ти, стига само да поддържа здравето и силите на твоето тяло.