Искаш ли да избягваш месото на закланите животни, избягвай го, и искаш ли да се откажеш от виното, откажи се от него, но недей си въобразява, че по този начин ставаш някак си „по-чист” или пък „по-издигнат” като човек! – –
Същото важи за чувствената любов между мъжа и жената. –
Недей се принизява до чисто животинското и дръж винаги със здрава ръка обузданите си пориви, за да не могат те никога да те подчинят против волята ти, но не опетнявай с хули една мистерия, чиято „чистота” ще можеш да разбереш едва когато станеш вече един от пробудените в Духа! – – –
Не без най-дълбоки основания жреците на най-древните култове са обявили символите на зачатието за святи, – и наистина: те са се прекланяли пред тях съвсем не само като пред олицетворение на вечно зачеващата природа...
А да се въздържаш ти се налага само там, където необузданият ламтеж на твоите страсти може да се окаже гибелен за самия теб или за другите.– –
Необходимо е въздържане от всички пороци, защото те по необходимост веднага ще спънат и накрая ще задушат твоя висок устрем към Духа.
Избягвай всичко, което би могло да навреди на теб или на другите!
Избягвай също всяка коравосърдечна мисъл!
Обичай себе си! – Защото, ако не можеш себе си да обичаш, малко добро наистина ще направиш на „ближния” си дори ако го „обичаш” – колкото себе си. – –
Върви по своя собствен Път, но остави и всеки друг да измине неговия собствен път, – дори ако неговите цели лежат далеч от твоите! –
Ти не знаеш кога ще дойде часът на другия и нямаш никакво право да смущаваш съня му, преди да е ударил неговият час...
И без това няма да можеш да го „събудиш”, понеже никой не може да се отърси от съня, преди да е дошъл часът му. –
А ако часът му е наближил, той сам ще те помоли за поука. – – –
Едва тогава имаш право да му я дадеш!
Едва тогава и Светещите на Прасветлината ще застанат до теб със своята сила и действено ще подкрепят твоята помощ. – –
Ти не си призван да водиш от Духа към Духа, а които са призвани за това, никога няма да почнат да насилват другите да се доверят на тяхното водачество! – – –
Върви с безметежно спокойствие по своя Път към самия себе си!
Твоят Път към самия тебе ще те изведе и царството на душата ти към твоя духовен наставник и той ще те поведе у теб към най-високата ти Цел...
Твоят Път към самия тебе е – твой Път към Бога!
Ти никога не ще можеш да стигнеш до Бога, ако не го намериш такъв, какъвто той е – в самия тебе! – – –
А сега искам да ти кажа още няколко думи, които ще ти позволят да опознаеш дейността на духовното царство, извършвана на земята, и немалко други скрити неща, ако ти с добра воля си решен да опознаеш Духа.
Искам да окача няколко венеца по стените на твоя дом.
Венци от ония цветя, които съм намерил по моите най-високи пътеки и при целта на последния ми път в моята разцъфнала градина.
Не откъсвай цветя от венците ми, оставѝ всеки цвят там, където аз съм го вплел! –
Иначе не ще можеш да схванеш ясно едничката голяма Действителност, която всички думи на тази книга идват да ти възвестят...
Иначе не ще можеш да разгадаеш тайната, която се разкрива тук в тихи слова: – тайната на тържествения живот у земния човек, – величавата мистерия на живия Бог! – – – >
EN SÔPH
„En sôph”, „Съществуващото само по ебе си”, е „Дух”, който обхваща всичко в ебе си.
Силите на Вселената обаче са „причини” на много „последици” и това ви е подвело да търсите една първопричина.
Но никога не е имало една „първопричина” във вашия смисъл на думата!.....
„Бог” вечно формира себе си от хаоса на стихиите на Битието! – – –
Нищо не е тук „причина” и нищо – „последица”!