Как би могъл да се надяваш да се съединиш със своя Бог, докато любовта ти продължава да страни от него?! – – –
Ти можеш да постигнеш себе си в своя Бог само ако си готов да се съединиш дейно със своя Бог защото – живият Бог не е Бог на мечтателите и на фантазьорите!
Само в пробудени души може да се „роди” той...
Неговата Светлина е прекалено ярка, за да може да бъде понесена от здрачни, дремещи души.–
Обедини силите на своята душа за възвишена дейност!
Свърши всичко, каквото можеш да свършиш на земята, и работи, докато си в състояние!
Така ти ще можеш един ден, – освободен от всеки страх, да срещнеш у себе си своя Бог, – своя жив Бог.
Ти не би бил жив, ако „животът” не беше деен в теб като „дело” на Духа...
Твоят живот е „вечен” само защото всяко „дело” на вечния Дух е вечно като самия него. –
Във времето обаче ти си временно явление на този земен свят и затова твой земен дълг е навсякъде във времето да твориш временни стойности, както самият ти си вечно сътворяван във Вечността от Вечното! – – –
Само в постоянна работа можеш да се утвърдиш и трябва на дело да си се подготвил така, както изисква от теб възвишеният ти наставник, за да може твоят Бог да се „роди” в самия тебе. >
СВЯТОСТ И ГРЯХ
Онези, които наистина са знаели крайните неща, винаги са се отнасяли с презрителна усмивка към „светеца” е неговата суетност и фалшиво смирение, но те са умеели също да правят разлика между самомнителните добродетелници и онези наистина големи души, които често са били обявявани за „светци”...
Те искат да намерят горди човеци, умеещи да живеят с вдигната глава, – а не жалки просяци пред портите на божественото великолепие, – не плачливи, каещи се души!
Те искат да намерят човеци, които умеят да извайват живота си като художествена творба, – а не такива, които превиват гръб под живота, както добичето под своя товар! – –
Когото вината и грехът могат да отклонят от неговия път, той не е достоен да спечели наградата на победителя! –
Който иска да извоюва голямата победа, не бива да се измъчва с грижата, че при тази борба прахът на всекидневието замърсява неговите дрехи...
Който винаги се стреми да изчисти петната от дрехата си, твърде скоро от очи своята най-висока цел...
Аз, разбира се, не съветвам никого да се търкаля в калта, – но всеки, който твърдо иска да постигне целта, трябва да спре да обръща внимание на праха от всекидневието и на малките петна, появили се на дрехата му по неговия път.
Кракът ти ще остане трайно залепнал на едно и също място и ти никога няма да се довериш на своите крачки, ако се оставиш да бъдеш смутен по своя път от грешките, които никога не можеш да избегнеш напълно. –
А „светецът” прилича на човек, който сам си е прерязал жилите и сега лежи на пътя като парализиран, но сънува с отворени очи: – че лети. –
Ах, бих предпочел да те видя по-скоро да газиш затънал до гуша в грях и вина, отколкото да трябва някога да разбера, че те грози опасност да се превърнеш в такъв „светец”!
Ти ще загубиш най-ценните си сили, ако поискаш да подражаваш на „светеца” и ако се опитваш на всяка цена да се запазиш „без грешки”...
Не ще можеш да използуваш силите си, ако си постоянно загрижен да избягваш всяка грешка, защото навсякъде където си истински деен, ще изпадаш същевременно в грешки прегрешения, без да си го искал. – –
Но както мраморният прах в ателието на скулптора съвсем не намалява стойността на изваяната от него творба, така и твоето „Аз”, което се стремиш да издялаш от „суров камък”, в никой случай няма да изгуби от стойността си заради „праха” и „отломъците”, сипещи се наоколо, докато не бъде окончателно изваяна твоята чиста форма.
Забрави „праха” и „отломъците” на ателието и мисли винаги само за „творбата”, в която трябва да изваеш своето съществуване, – възвишено красива и нетленна! – –