А паднеш ли дълбоко там, където не си искал да падаш, вдигни се веднага и забрави, че някога си падал!
Но дори и тогава, когато твоята воля те е довела до падение, не бива да имаш друга грижа, освен моментално пак да се изправиш на крака!
Без полза е „окайването” ти след падението, – докато твоето мощно възправяне може да ти помогне да придобиеш трайна сигурност, която да те научи да избягваш новото падение...
Наистина по-добре крачи напред този, който чувствува в себе си силата да се изправи след падането, отколкото оня, който в непрекъснат страх внимателно избягва всяко препъване! –
По твоя път не може да ти навреди нищо освен страха от спъващите сили на греха, – а тези спъващи сили на – свой ред също са плод единствено на страха ти. – –
Върви напред с любов и свободен от всеки страх, – но нека твоята любов никога не подкопава силите, които са ти необходими, за да оказваш съпротива!
Бъди обаче винаги добър към всичко живо, обаче – добротата към тигъра е един добре прицелен изстрел, защото не трябва да причиняваш страдание дори на онова, което си принуден да унищожиш! – – –
Свободни трябва да бъдат също и твоята доброта, и твоята любов, – иначе те ще се превърнат в порок за теб! – –
Свободен е само онзи, който сам се освободи!
Никакъв външен „Бог”, съществуващ някъде над звездите единствено в твоето въображение, не би могъл да те освободи! – –
Обаче: – помогнеш ли си сам, ще ти помогне и твоят Бог, – – твоят Бог, който иска да се „роди” един ден в самия тебе! – – –
Ти сам си създал своите призраци и единствено ти самият можеш да ги унищожиш!
Много неща за теб са още „вина” и „грях”, макар че те съвсем не заслужават такова охулване, – а други приемаш леко и дори виждаш в тях свои „добродетели”, въпреки че те са гибелно изкушение за теб...
Не трябва никога да търсиш „изкушението”, но не трябва и подобно на „светеца” така да оковаваш погледа си, че той навсякъде” да вижда само „изкушение”. – –
С изправена глава върви по своя път и знай: винаги си най-добре защитен, когато можеш вече сам на себе си да се уповаваш! – –
Никакво „падение” и никакъв „грях” тогава не ще може да спъне твоите крачки, докато един ден, подкрепен от висша сила, не постигнеш своята цел, която е в самия тебе!
Но аз пак те предупреждавам и те съветвам: –
По-скоро търси вина и грях, – само се пази от волята за „святост”! >
„ОКУЛТНИЯТ” СВЯТ
Досега в тази книга почти навсякъде ставаше дума само за онова „невидимо”, което е душата в тебе и което се разгръща в твоите душевни сили, както и за онзи възвишен духовен свят, от който ти произхождаш и който трябва да намериш отново, ако искаш да стигнеш до Бога и до такъв мир, какъвто външният свят не може да ти даде.
Има обаче и едно друго „невидимо”: – едно невидимо, което те заобикаля отвън, също както всички неща и форми на материалната видимост...
Това „невидимо” е една твърде малко позната част на този физически материален свят, но същевременно то представлява несравнимо по-голямата му част...
През това „невидимо” като по мост трябва да минава и духовният водач, когато иска да стигне до тебе, все още неподготвения, понеже ти не си още способен да го възприемеш чрез единението на своите душевни сили така, както по-късно трябва да го опознаеш, – в Бога. –
Отначало той може да достигне до вътрешното в теб само откъм това „невидимо външно”!
По всяко време е имало хора, които с тълпа сигурност са познавали това „невидимо външно”.