Едва ли ще е необходимо, надявам се, да пояснявам тук, че тази форума, останала запазена в невидимия физически свят, има толкова малко общо с обуславялия я някога човек, колкото и свалената змийска кожа – със захвърлилото я влечуго. –
Ненапразно навлязох тук в процеси, самото описание на които им е вече противно. – –
Искам да те видя способен сам да преценяваш явления, който иначе биха могли да те объркат!
Ако пред теб се случи нещо достойно за удивление, трябва да не се оставяш да бъдеш воден за носа поради незнание!
Не измамата, на която можеш да се натъкнеш в посочените тук области, представлява „опасност” за теб...
Само автентичните прояли от този вид крият истинска опасност! – –
Моето предупреждение е продиктувало от най-основателни и проверени причини! –
И в твое лице тези същества могат, ако се случи да се запознаеш с техните прояви, да надушат плячка...
Те намират – твърде често, за съжаление – своята плячка сред ония, които, вместо да вървят по своя път нагоре към обединение на душевните си сили и към своя Бог, се стремят към „окултни” сили, без да са постигнали онази степен на вникване, която е необходима, за да може един от техните събратя, наистина постигнали единение с Духа, да ги научи през дълги години на най-сурова подготовка да владеят споменатите тук същества и техните зловещи сили.
Дори тогава всеки, който ненужно ги възбужда и използува, се намира все още в непрекъсната опасност, – и никой – от ония, които, за да бъдат подложени силите им на изпитание, са били някога принудени да се научат да владеят това царство на невидимата физическа природа, не остава там по-дълго, отколкото изисква от него тежката принуда на една възложена му „задача”. – – – >
СКРИТИЯТ ХРАМ
Всички, които са тръгнали или ще тръгнат по високия Път, посочен от мен в тази книга, се озовават веднага в най-дълбока вътрешна връзка помежду си дори ако са разделени във външния свят от хиляди километри...
Тази „връзка” се осъществява по два начина: – първо, чрез взаимно привличане на излъчванията, създадени непреднамерено и несъзнателно от вътрешнообособени човешки волеви центрове, един вид еманационни „вихри” в известни по-висши области на невидимия физически свят, където те поставят във връзка всичко еднородно.
И на второ място – чрез непосредствено взаимно влияние между душевните сили, които се нуждаят само от еднаква насоченост на съществуващите в тях волеви направления, за да установят веднага, и то практически независимо от времето и пространството, взаимна връзка.
Човешко е обаче хората, почувствували се веднъж сродни във вътрешната си насоченост към една и съща цел, да искат да се познават в да бъдат близки и в сферата на външните земни сетива...
У мнозина освен това смелостта и вярата укрепват, ако те имат от време на време възможност да говорят по „Пътя” с други свои спътници...
А има и основания от по-висш характер, които често нравят твърде желателно общуването във видима близост. –
Пътят към духовния Живот се разкрива често пъти по-лесно, когато двама са тръгнали по него и са свързани и външно, така че да могат заедно да вървят по него.
Ето защо всеки, получил правото и силата да поучава за тези неща, трябва да повтори думите на възвишения Учител от Назарет: –
„...дето са двама или трима събрани в Мое „име”, там съм Аз посред тях”14.
Но нека никога да не бъдат повече от „двама или трима” ония, които се събират, за да обменят взаимно душевните си преживявания чрез думите на външния език!
Основателни причини налагат този малък брой!
Всяка по-голяма група от душевно свързани хора може да има благотворни резултат само тогава, когато, – що се отнася до словесния обменна душевни преживявания, – тя остава разчленена вътрешно като една многократно повтаряща се „дву – или тристранна общност”, като всяка такава „клетка”, образувана от двама или трима, трябва винаги да почива на сигурното чувство за лично сродство, така че – и без специална „клетка” – нейната ненакърнимост да бъде гарантирана от самото начало. – – –