Търсещите обаче не трябва никога да се обединяват в „общества”, защото никое общество не е възможно без принудителното налагане на едно верую, а нищо не е по-пагубно за душевното развитие от каквато и да е външна принуда. – –
Всяко верско „общество” не е нищо друго освен погребалното шествие на неговата мъртва вяра!
Докато вярата е още жива и творчески дейна, тя може да изтърпи за известно време и разяждащата болест на едно верско „общество”, – но после, посърнала като попарен от слана цвят, тя ще повехне вътрешно и ония, които са мислели, че ще я запазят жива в едно „общество”, сами ще са изкопали нейния гроб. – – –
За мнозина обаче ще бъде от голяма полза, ако те, било поотделно, било като част от групи с еднаква насоченост, но все събрани в „клетки” по двама или по трима, могат да говорят помежду си за ония неща, които те преживяват или прозират по своя път към Светлината.
Ако това е възможно, добре е тези „клетки” от двама или трима да се събират, за да споделят помежду си своите вътрешни преживявания, за предпочитане винаги по едно и също време!
Дори в най-вътрешните дълбини на Духа не съществуват причини, които биха могли да обосноват една „забрана” срещу външната свързаност между повече такива дву- или тричленни клетки, стига само тази външна свързаност да не се изроди в „образуване на общество” с принудително налагане на една вяра и нейните верска догми. –
Само тогава външното обединение би раз-покъсало вътрешното!
Но независимо дали искаш да извървиш пътя си сам или с един или двама спътници, винаги знай, – винаги знай, че един скрит Храм те свързва с всички, които са тръгнали като тебе по своя път. – – –
Светещите на Прасветлината са истинските „жреци” на този Храм и всеки търсещ, който следва в себе си своя „Път”, се намира под тяхното сигурно ръководство дори ако вътрешно той първоначално е без собствен светилник и не може още да разпознава насочващата го ръка...
Тук от тебе не се изисква да вярваш в една помощ, без да си могъл да я изпиташ.
Ние изискваме само едно: – вярата в самия тебе, защото тя ти е абсолютно необходима по твоя път...
Ако ти си постигнал тази вяра и постоянно я възобновяваш по своя път, тогава доста скоро ще почувствуваш в себе си истинността на моите думи!
Откривателите на нови материци са вярвали в сърцата си, че ще намерят търсените земи отвъд морските простори, и те са намерили онова, в което са вярвали. –
Така и ти трябва да вярваш, че носиш вътрешно силите, които някога ще те направят способен с удивление да преживееш в самия себе си свещените чудеса на скрития Храм върху тази земя...
За тебе е необходимо да вярваш, в собствените си сили, понеже твоята вяра може да развърже в самия тебе тъкмо тия сили, както може и да ги сложи в окови...
Ако предварително не вярваш, че си способен да постигнеш нещо, то едва ли ще ти се удаде когато и да било! –
Така ще останеш недостъпен и за всяка помощ от невидимия Храм до онзи ден, в който не съумееш да изградиш в себе си непоклатимата като скала вяра, че носиш вътрешно силите да получиш тази помощ. – – – >
КАРМА
И в двете царства на този физически свят: – лъв видимото и в невидимото, – всяко действие води до своите както видими, така и невидими последици. – –
Всеки волеви импулс, всяка мисъл и всяка дума трябва да се оценява в случая като „действие”...
Ти оставаш обвързан с последиците на своите действия дотогава, докато не обединиш силите на душата си и заедно с тях не се съединиш със своя Бог. – –