А онова, което ние сме способни да възприемаме физически сетивно, са не формите на състояние на стихиите на Прабитието, а само предизвиканите от тяхното силово въздействие резултати.
Стихиите на Прабитието стават обаче вътрешно възприемаеми за нас в една много висока форма на състояние, като – наши: „душевни сили”.
Това е вечният, – вечно подновяващ се – кръговрат на „живота” в субстанциалния, сам по себе си „съществуващ” Дух.
Сам на себе си „храна”, той се потапя дълбоко, в себе си, за да се възвиси отново и да се възприеме в своята висша същност, освободен от всяка напрегнатост на вцепенената форма. – –
Само чрез този „вечен живот” „Бог” може да се формира в Духа, – в духовния „Човек”. –
Ако не беше стръкчето трева край пътя, ако не беше червеят, който гризе корените на стръка, то и ти нямаше да бъдеш, нямате да бъде нито Духът, нито Бог в Духа!!
Ако не беше микробът, който може би утре ще почне да разяжда тялото ти, – нямаше да бъде и твоето тяло, нито твоята душа, нито духовната искра, изживяваща се в тебе!!
А тогава нямаше да бъде и Волята на Духа, която е добила някога образ в твоя Дух като твой Бог и сега отново нека да се „роди” и теб като твой Бог!!
Но колкото и силите във физическия Космос да бушуват една срещу друга в своя порив към самоутвърждение, природата не познава никаква „омраза”. –
Глупаво е човешката омраза да се сравняла с инстинкта на животните, които се стремят да унищожат други животни, понеже те, – като всяка форма на проявление на стихиите на Прабитието, искат да утвърдят единствено само себе си.
„Омразата”, напротив, е проява на човешката безпомощност и безсилие!
Само по аналогия с човешкия начин на усещане формите на проява на нападателните инстинкти на раздразненото животно могат да бъдат наречени с името „омраза” и не е трудно да се види, че се заблуждава всеки, който мисли, че е открил при животните същото чувство, което при хората се нарича омраза.
Дори и в невидимите области на физическия свят пак човекът е този, който е внесъл омразата, защото и най-върлите от останалите му врагове в невидимите физически райони не са в състояние да изпитат чувството на омраза и техните враждебни на човека домогвания са предизвикани от коренно различни мотиви...
Най-страшните чудовища в невидимия физически свят са били преди това земни хора, които сами са се „осъдили” чрез земния си живот.
Колкото високо са били духовно издигнати някога, толкова дълбоко са затънали те сега – по-долу и от най-окаяния земен човек.
Еони може да изтекат, преди те най-после да стигнат до окончателното си унищожение, – но дотогава ще се стремят да повлекат надолу към себе си всичко, което се окаже достъпно за тяхната омраза...
И тези невидими самоосъдени същества също са подтиквани към чудовищната си омраза единствено от чувството за собственото си безсилие. –
Силата обаче е най-голямата победителка на омразата...
Силният и осъзналият силата си обича своята сила и тя постепенно го превръща в любещ.
А любовта не търпи никаква омраза!
Колкото по-будно човечеството в своите отделни групи, наречени „народи” и „нации”, започне да осъзнава духовната си сила, толкова повече ще изчезва и омразата, защото осъзналият своята сила не завижда на никого за неговата сила, – а тъкмо завистта е твърде често пъкленият подбудител на омразата.